Линкольн Чайлд - Обсидиановата стая

В момента, в който осъзна, че е отлична мишена, Филипов се хвърли назад и се скри зад рулевата рубка. Смит и Дехесус го последваха на мига. Свиха се зад стоманената стена близо до релинга и временно настъпи тишина.

— Той е от другата страна на рулевата рубка – каза Дехесус. – Ще мина по покрива.

— Не – възрази Филипов, – Имаме нужда от план.

— Аз имам план. Ще мина отгоре, преди той да го е направил. Този шибаняк уби моя приятел. Скоро ще свърши мунициите. Пълнителят на Милър е за седем изстрела, а той вече изгърмя три. Отивам да му духна свещичката.

— Прекалено е бърз. Точно както казах, той се е преструвал. Дай ми секунда, за да обмисля положението…

— Майната му на мисленето. Бях в спецчастите, зная какво правя. Вие със Смит заобиколете отстрани и излезте отпред. Ще го хванем в клещи. Накарайте го да открие огън. Ще изпразни пълнителя и след това с него е свършено.

Филипов съзря мъдрост в плана и спря да възразява. Проследи с очи как Дехесус се хвана за ръба на покрива на рулевата рубка и с бързо движение се набра нагоре, легна по корем и се запромъква напред.

Прав е Дехесус – помисли си Филипов. – Качи се на високо . Той махна на Смит, двамата се снишиха и започнаха да се промъкват напред. Там, където рулевата рубка се извиваше към прозорците пред щурвала, той спря, за да се ослуша. Не се чуваше нищо. Федералният без съмнение се намираше откъм левия борд и се беше скрил зад или около закрепения там „Зодиак“. Тримата щяха да го накарат да открие огън и така щеше да свърши мунициите. Те от своя страна разполагаха с много резервни пълнители.

Той махна на Смит да го последва, докато се промъкваше към ъгъла. Какво прави Дехесус? Беше странно, че нищо не се чува.

Точно в този момент се случи: избухна внезапна контролирана стрелба в групи по два изстрела. Пауза и след това стрелбата отново се поднови. Дехесус. Чуваше как куршумите се забиват в зодиака и въздишките на надуваемите бордове, докато огънят ги осейваше с дупки. За калибър .45 зодиакът беше като масло – не предлагаше никакво укритие. Дехесус просто щеше да го надупчи. Поне така се надяваше Филипов.

Трета група изстрели. Дехесус вече изпразваше трети пълнител.

Отново настъпи тишина. Той се промъкна напред. Агентът беше мъртъв. Трябваше да бъде, след като Дехесус стреляше към него отгоре.

Точно когато стигна далечния ъгъл и се приведе, колебаейки се, изтрещя единичен изстрел. После се чу вик и плисък на вода.

Отново настана тишина.

Филипов почувства как се смразява. Викът сякаш беше на Дехесус. Единичен изстрел?

Протегна ръка назад и сръчка Смит. Даде му сигнал да се обърне и двамата заедно се оттеглиха от другата страна на рулевата рубка, приведени и тежко дишащи. Никога през живота си Филипов не беше изпитвал такъв страх. Смит изглеждаше не по-малко подплашен.

— Какво ще правим, мамка му? – прошепна той с пресекващ глас.

Мислите на Филипов се блъскаха в главата му. Трябваше да направят нещо, и то веднага. Но дори от това да зависеше животът му, не можеше да измисли какво.

— Хайде – каза си Филипов. – Мисли, мисли!

И тогава изведнъж му хрумна какво да направи. Просто трябваше да изненада копелето.

Да потопи кораба. Температурата на водата беше четири градуса. След петнайсет минути копелдакът щеше да изгуби съзнание и да се удави. Ако успееха да влязат в каютата, щяха да си облекат сухите водолазни костюми, а след това да отворят кингстоните [29] Вентил или клапан, който регулира достъпа на извънбордна вода в корабните системи. – Б.пр. . Корабът беше стоманен и щеше да потъне бързо.

А когато потъне, на повърхността щеше да изскочи радиомаякът за спешни случаи, защото беше конструиран да прави така, когато се озове под вода, и ще започне да изпраща сигнала за помощ. След два часа бреговата охрана щеше да е тук и те щяха да бъдат спасени, а Пендъргаст – мъртъв. „Мънибол“ с всичките инкриминиращи доказателства щеше да е на океанското дъно и нямаше да има нищо, заради което да ги обвинят. Трупът на Пендъргаст, ако изобщо изплува, щеше да бъде отнесен далеч от бавното четвърт възел течение. А тяхното просто щеше да е поредното необяснимо произшествие с кораб.

Луната започна да залязва и скоро щеше да се възцари пълен мрак.

Филипов стисна Смит за рамото.

— Отиваме в рулевата рубка и оттам долу в каютата.

Смит кимна. Беше се сковал от страх.

— Просто ме следвай.