Линкольн Чайлд - Обсидиановата стая

— Нали още не сте чули „не“ от мен? – попита тя любезно.

— Надявам се, че няма и да чуем – отговори мъжът на име Пендъргаст.

Тя направи пауза, оставяйки мълчанието да се разтегли.

— Нека обясня… – започна Лонгстрийт.

Пендъргаст леко сложи ръката си върху рамото му.

— Мисля, че госпожица Меткаф няма нужда, нито ще поиска обяснение.

Напълно е прав , помисли си Меткаф. Тя направи друга пауза, оставяйки мълчанието отново да се проточи. Беше открила, че за повечето хора то е много по-мъчително, отколкото острите въпроси.

— Госпожице Меткаф – обади се Пендъргаст, – ние никога не забравяме своите приятели и помним дълго.

Точно това беше очаквала да чуе, но се изненада, че бе изразено толкова откровено. Явно беше човек, който цени прямотата. Не си падаше по увъртанията.

— Кога искате да получите достъпа?

— Ако може, още сега.

Тя за трети път остави мълчанието да се проточи. Накрая каза:

— Господа, останете по местата си. Ще ми трябват пет минути, за да освободя отдела от излишния персонал. Предполагам, че водите със себе си техническо лице?

— Не.

— Тогава предлагам да оставя на място най-добрия от моите хора.

Когато помещението беше готово и двамата посетители си тръгваха, Пендъргаст й протегна ръка – хладна и чиста като нов ленен чаршаф.

— Толкова се радвам, че станахме приятели.

Хауърд Лонгстрийт следваше началника на регионалния офис надолу по няколко коридора и в няколко асансьора, докато не стигнаха до вратата на помещение в мазето без прозорци, топло и пропито с особената миризма на електроника. Беше малко и залято от синята светлина на безброй компютърни екрани. Оттук агенти със специални разрешения можеха да влизат в различни бази данни на Агенцията за национална сигурност. Той и друг път беше влизал в помещения на програмата „Призма“ и това не беше по-различно. С тази разлика, че беше празно, като не броим останалия техник – върлинест и нервен, с щръкнало „близнато“ на челото.

— Колега Ернандес – каза Меткаф, – това са специален агент Пендъргаст и изпълнителният директор по разузнаването Лонгстрийт.

— Здравейте – каза Ернандес.

— Те имат нужда от вашата неограничена помощ – обясни Меткаф на техника. – Освен това всичко, случващо се тук, трябва да остане поверително дори от мен.

— Да, госпожице Меткаф.

Тя си тръгна и затвори вратата. Лонгстрийт погледна Пендъргаст. Очите му сияеха от нетърпеливо очакване. Прииска му се да изпитва същото. Цялата работа му се струваше напразно гонене на вятъра, огромно губене на време, каквото те нямаха. Ако ставаше дума за някой друг агент, щеше още в началото да сложи край на това отклонение. Но познаваше Пендъргаст от прекалено дълго време, за да пренебрегне някое от предчувствията му. А откриването на липсващите caudae equinae беше много убедително. Единственото, което го дразнеше, беше сдържаността на Пендъргаст относно неговите теории.

— Алойшъс – обърна се той към него, – би ли обяснил на господин Ернандес какво искаш да направи?

— Разбира се. – Пендъргаст извади голям твърд диск от джоба на сакото си и го сложи на масата пред Ернандес. – На този диск са всички видеозаписи от охранителните камери на Баптистката болница в Маями. Тези камери заснемат без изключение всеки, който посещава болницата. Разположени са на широк периметър. Не може да влезеш или излезеш от болницата, без лицето ти да бъде заснето няколко пъти.

Ернандес кимна с разбиране.

— Болницата има около девет хиляди посетители дневно. Камерите са около двеста.

— Това са доста записи. За онова убийство с насичането на жертвите ли става въпрос?

Пендъргаст замълча и помещението се изпълни с неодобрението, което двамата агенти излъчваха.

— Съжалявам – каза техникът.

— Ние смятаме, че един човек е влязъл в болницата с една маскировка и я е напуснал с друга. Може да е променил чертите на лицето си, цвета на косата, както и други физически подробности като част от тази смяна на самоличността.

— Разбирам.

— И така, господин Ернандес, как може да използваме мощността на вашата компютърна система и базите на Агенцията за национална сигурност, за да идентифицираме лицето, което е напуснало болницата, без изобщо да влиза в нея?

— Това е фасулска работа – възкликна Ернандес. – Мислех, че ще ми стоварите нещо тежко. АНС разполага с най-добрия софтуер в света за разпознаване на лица. По-добър от този на Гугъл. Аз просто ще го накарам да сравни всички влезли с всички излезли и той накрая ще изплюе лицето, което не е влизало.