Линкольн Чайлд - Обсидиановата стая

— Констънс!

Тя спря да плува и погледна към него.

— Какво има?

Той потисна паниката си. Не искаше да види, че е разтревожен. Нали вече беше изразила раздразнението си от неговото прекалено обгрижване.

Дари я с насилена усмивка и махване с ръка.

— Искаш ли да те закарам обратно?

— Нямам нищо против. – Тя се набра, прехвърли крак през борда и се озова в задния кокпит. Голото й тяло беше покрито с капки вода, които проблясваха на слънцето.

Диоген бръкна под арматурното табло, извади една хавлиена кърпа и й я подаде.

— Ти си истински морж – отбеляза той.

— Научих се да плувам едва на зряла възраст – отговори тя, дишайки тежко, и същевременно се зае да подсушава тялото си без капка свян. – Но все пак добре се оправям.

— Вярно е.

Диоген описа широк завой с лодката и пое обратно към острова, но не по същия път.

— Имам малък подарък за теб – каза той. – В библиотеката или по-точно в нейната ниша.

— Наистина ли? Не си спомням никаква ниша.

— Ще видиш. Да речем след десет минути?

— Да речем след три часа? Много се уморих от плуването.

— Три часа? Ами обяда?

— Днес ще го пропусна, особено след тази обилна закуска.

— Както кажеш, скъпа.

Той завърза моторницата на кея и двамата се върнаха в къщата. Констънс веднага се качи горе, същото направи и Диоген. Всеки се оттегли в собственото си крило. Диоген се запита докога ще продължава това разделение. Надяваше се, че не дълго.

В западния край на Халсиън, дълбоко в гъста група от мангрови дървета, Флавия Грейлинг се размърда в своя спален чувал с цвят каки. Това не беше неспокойно движение – безпокойството затихна преди известно време. Беше мудното раздвижване на човек, който е стигнал до важно решение и сега само изчаква момента, за да го осъществи.

В началото се беше ядосала. Толкова много, че червена мъгла й пречеше да вижда, докато насочваше лодката по курс далеч от острова, и тя заседна няколко пъти в плитките води на резервата. Докато стигне до Маратон [53] Град във Флорида, разположен на няколко от островите, известни като Кий. – Б.пр. , червената мъгла се беше разсеяла и тя отново усети спокойното очакване, което винаги изпитваше преди операция, подобно на добър, твърд бетон под краката. О, разбира се, все още беше ядосана, но сега беше каменно гневна. Добре познаваше това чувство.

Имаше само един начин да го преодолее.

Беше се отбила в един магазин за оцеляване на открито в Маратон и използвайки малко от парите, които Диоген й даде в Маями, купи припаси за седмица: спален чувал, водонепроницаемо платнище, пластмасова лопата, вода за пиене, хигиенни принадлежности, резервни батерийки, енергийни блокчета от по 1200 калории всяко с неизбежния им вкус на ябълка и канела, плюс двайсетина пакета готови за ядене храни – макарони с говеждо чили, „Бьоф Строганов“, макарони с боб. В оръжеен магазин надолу по улицата използва фалшивата си самоличност, за да купи един „Глок 22“, резервен пълнител и две кутии с по 50 патрона калибър .40.

Напълни резервоара на плоскодънната лодка с пропелер и скрито се върна на острова откъм необитаемата му страна.

Бързо успя да намери гъстата група мангрови дървета настрана от сградите, като се изключат няколкото стопански постройки и един стар висок комин. Тук грижливо скри плоскодънната лодка и си направи лагер. След това проведе дълго разузнаване.

Подобната на храм постройка беше пуста. Светлините в главната къща бяха запалени, но тя не видя никакво движение. Беше сигурна обаче, че Питър, или по-точно Диоген, е вътре. Както и кучката.

В началото гневът й беше насочен само срещу Диоген. През цялото време я беше лъгал, крил своята истинска самоличност, своя таен живот. Независимо от това колко се бяха сближили, срещу колко опасности се изправиха заедно, колко предизвикателства преодоляха. Не само това, но е бил с друга жена – Констънс Грийн. Същата, която беше нарекъл кучка изнудвачка, към която изпитва единствено презрение.

Всичко беше лъжа. Но колкото повече мислеше за това, толкова по-ясно й ставаше, че не е честно да стоварва всичко върху него. Диоген не я беше заблудил от злоба или от някаква вродена жестокост. Беше го направил, за да се защити. Бил е заплашен по някакъв начин – сигурна беше в това! Не й беше разказал много за своето минало, но тя инстинктивно разбра, че нещо – събитие или поредица от случки – го бе наранило ужасно. Бе строшило нещо у него – нещо дълбоко и фундаментално.