Линкольн Чайлд - Обсидиановата стая

Той гледаше с удоволствие как тя разучава „шкафа за медиума“ – дръпна завесата и започна да проучва странните предмети вътре. Разгледа „въртящата“ се маса, надникна отдолу и огледа нейните сложни извивки и украса от резби.

— Помислих си, че може да оцениш високо тази малка сбирка – каза нежно Диоген. – Всъщност бях сигурен. Зная, че заради дългия ти живот и начина, по който ти е било отнето семейството като малка, миналото е много скъпо за теб. Затова създадох това пространство – като паметник на миналото. И с малко повече късмет – твоето минало. Когато се почувстваш готова, ще проведем сеанс. Може би с времето ще успееш да влезеш в контакт със своята сестра Мери. Или твоите родители.

Докато той говореше, Констънс застина напълно неподвижна и той осъзна, че е прекрачил някаква черта. Това беше много лична страна от нейния живот и неговите планове можеха да й се сторят самонадеяни.

Тя се изправи твърде неуверено, залитна за миг, после закрачи към вратата от книжни лавици. Когато мина край него, той се шокира от дълбокото безпокойство, изписано по лицето й.

Когато стигна прага на вратата, тя рязко спря. Остана така, с гръб към него, дълго. След това се обърна. Лицето и цялото й същество излъчваха силни и противоположни чувства: смелост и ужас, решимост и колебание.

— Какво… какво има? – заекна той, ужасен от изражението на нейното лице.

Тя повдигна брадичката си и пристъпи напред с изражение на омраза, злоба и триумф.

Специалният агент, отговарящ за регионалния офис на ФБР в Маями, Вентрайс Меткаф, беше много любопитна кои са двамата й особени посетители. Дочула бе неясни слухове за единия от тях още докато учеше в Куантико – легендарен и противоречив агент, действащ извън правилата с очевидна безнаказаност, чиито арестанти често загиваха. Споменаваха го като черна овца, каквито новото ФБР не би трябвало да търпи. Въпреки това не само го търпяха, но изглежда се ползваше с подкрепата на Бюрото.

За другия също беше слушала, но главно заради високия му пост на отличен изпълнителен директор по разузнаването. Беше ексцентричен посвоему, доста неясна личност, но за него се знаеше, че е блестящ, корав и справедлив.

И ето ги двамата заедно в нейния кабинет – какъв контраст между тях. Лонгстрийт с неговото остро, грубо лице, дълга сива коса, измачкан син костюм, внушителна височина и гробовен глас. А другият… да, другият. Толкова блед, толкова лъскав и подобен на котка, с провлечения акцент на човек от дълбокия Юг, довоенни маниери и жестове: благовъзпитана, но плашеща личност с проблясващи хромови очи и черен костюм. За пръв път виждаше агент на ФБР в черен костюм – това просто не беше в културата на Бюрото.

Меткаф беше един вид колекционер на хора. Гордееше се със способността си при първо виждане да разбере що за човек има пред себе си. Можеше да прочете книга само като види нейната корица. Затова беше най-младият началник на регионалното бюро, първата жена, и то афроамериканка, на този пост. Докато оглеждаше двамата господа от горе до долу, осъзна, че ще поискат от нея пълно сътрудничество и нищо по-малко. А то щеше да й осигури двама много полезни съюзници, които биха могли да й помогнат по нейния дълъг път до крайната цел – директор на ФБР.

— Господа – попита тя, – как бих могла да ви помогна?

Лонгстрийт й отговори:

— Госпожице Меткаф, със специален агент Пендъргаст изпълняваме задача, която е едновременно секретна и неофициална. Имаме много необичайна молба.

— Да чуем – отговори тя. Нямаше да им позволи твърде лесно да наложат волята си, независимо каква беше молбата.

— Бихме желали да прекараме сами един час във вашия отдел „Призма“ [56] PRISM е кодовото име на програма, използвана от Агенцията за национална сигурност на САЩ за събиране на интернет комуникации от различни интернет компании в страната. – Б.пр. .

Щом чу това, веждите на Меткаф се стрелнаха нагоре. Молбата беше толкова извън правилата, че се удиви.

— Разбираме, че това е твърде необичайна молба – продължи Лонгстрийт.

— Господа, съжалявам, но дори да е отправена от изпълнителния директор по разузнаването, тази молба е напълно в разрез с правилника. Знаете, че трябва да минете по каналния ред.

Когато чу това, другият мъж се размърда.

— Това „не“ ли означава?

Начинът, по който попита – тихо, любезно, но толкова заплашително, беше нещо, което Меткаф щеше по-късно да анализира и да започне сама да използва.