Линкольн Чайлд - Обсидиановата стая

Това беше нещо, което Флавия можеше да разбере.

Не беше негова вината, че не може да й се довери. Всъщност беше го правил – няколко пъти й бе поверявал свободата и живота си. Проблемът беше в това, че не бе напълно честен с нея. Сега, когато знаеше истинската му самоличност, тя щеше да му докаже, че вече няма причина да крие от нея каквото и да било. Би могла да му помогне да се защити от онова, което го тласка към толкова секретност.

Констънс Грийн обаче беше друга работа. Тя се намъкна в неговия живот, настани се удобно в тайния му дом и отмъкна любовта му – тази любов, която Флавия знаеше дълбоко в своето сърце, че принадлежи на нея. Когато Констънс се махнеше от нейния път, теренът щеше да е чист. Разбира се, можеше да отнеме време да го спечели. Но опитът си заслужаваше. Защото Диоген беше единственият мъж на света, който предизвиква у нея нещо различно от гадене. Двамата бяха сродни души – тя го знаеше. Най-накрая и той щеше да го разбере. Щом веднъж тази кучка бъде изтрита от съзнанието му.

Но трябваше да внимава и да свърши това както трябва. Не биваше да позволи на Диоген да гледа на Констънс като на жертва или още по-лошо – мъченица. Кой знае каква мрежа беше изплело това момиче, какви психологически игрички разиграваше? Затова Флавия трябваше да наблюдава, да чака и да избере момент по свой вкус.

Разбира се, съществуваше вероятност всичко да се провали. Диоген можеше да не разбере какво прави тя или защо, и да я нападне. Беше се подготвила емоционално и физически за тази възможност. Затова си беше купила полицейските пълнители към глока – петнайсет патрона в пълнител и един в патронника. Шестнайсет изстрела, преди да се наложи да презареди. Ако се наложи, ще загине в градушка от изстрели.

Но Флавия беше почти напълно сигурна, че това няма да се случи. Сега тя, а не Диоген бе диригентът и щеше да се погрижи всичко да мине като по ноти. А после курвата щеше да е мъртва и тя, Флавия, щеше да е жената в странния сиво-черен храм.

Тя се размърда отново с наслада в спалния чувал, после пак затвори очи.

Беше три и половина, уговореният час, в който Констънс се появи. Отново беше с викторианска рокля.

— Имаш нужда от подмяна на гардероба – отбеляза Диоген. – Искаш ли утре да пазаруваме? В Кий Уест има няколко чудесни магазина.

— Да – съгласи се тя.

— А сега, скъпа моя, един специален подарък за теб. Чаках подходящия момент и смятам, че вече настъпи.

Той отиде до редица книжни лавици, хвана малка бронзова дръжка и дръпна. Част от лавиците се завъртяха и зад тях се показа тайно помещение. В средата имаше маса, по стените висяха странни стари портрети, множество стенни свещници с много разклонения, в които имаше свещи, малка камина, голям и много интригуващ дървен сандък край една от стените, пред който висеше копринена завеса.

— Това е моят подарък за теб. Тук ще намериш всички атрибути на викторианската духовност [54] Медиумът влизал вътре и дори бил връзван, за да видят участниците в сеанса, че няма манипулация. – Б.пр. , включително една „въртяща“ се маса, „говореща“ дъска с букви, свещи, тамбурина, звънци и кафез с акордеон в него, който може да се командва от разстояние. Има още пръти, лостове, кабели, куки и фунии. Големият сандък е онова, което ти е познато като „шкаф за медиума“ [55] Намек за увлечението по спиритуализма през тази епоха. Изброените вещи са атрибути за сеанси с викане на духове и разговори с тях. – Б.пр. . С една дума, в помещението има всичко нужно за провеждане на истински викториански сеанс, включително всички устройства, използвани за трикове и измами. Разбира се, човек няма нужда от трикове и измами, ако наистина установи връзка със света на духовете.

Констънс влезе, за да разгледа сбирката. Диоген остана доволен, когато видя, че изглежда напълно омаяна. Той се зарадва, че се е сетил за нещо, което ще й бъде приятно да притежава. Нещо, за което тя самата не бе помислила.

— Искам да добавя, че цялото обзавеждане е принадлежало на известния британски медиум Естел Робъртс. Пет дни след смъртта на сър Артър Конан Дойл пред огромна тълпа в Роял Албърт Хол Робъртс се свързва с духа на писателя или поне така твърди. Разбира се, никой не е успял да потвърди или да опровергае този или някой друг от нейните сеанси.

— Как го купи?

— Когато умира през 1970 година, къщата й в Монкен Хадли е затворена и занемарена. Винаги са ме интересували подобни неща. Както сигурно знаеш, фамилията Пендъргаст изпитва интерес към магията и илюзионизма от поколения. Преди шест месеца старата къща беше обявена за продан и се сетих, че това тук може да те забавлява. Затова купих къщата, извадих всички атрибути от стаята за сеансите и след грижлива реставрация ги донесох тук. После продадох къщата с печалба – днес инвестициите в недвижими имоти в Лондон са много добри.