Линкольн Чайлд - Обсидиановата стая

Когато чу това, лицето на Пендъргаст се разтегна в рядка усмивка.

— И колко време ще отнеме това?

— Колко записа има на твърдия диск?

— Три терабайта.

— Значи двайсет минути. Ще изчакате ли?

Лонгстрийт видя, че Пендъргаст се отпуска на един от столовете, и последва неговия пример. Ернандес остана при компютъра и започна да трака по клавиатурата.

Все едно беше навил будилник, защото двайсет минути по-късно техникът се изправи зад монитора на своя компютър.

— Бинго! Ето го човека ви, и то от няколко различни ъгъла.

Лонгстрийт стана и последва Пендъргаст, който беше скочил като котка, за да проучи поредицата лица на монитора.

— Мога да ги прехвърля на големия екран – предложи Ернандес.

Кадрите изскочиха на шейсетинчовия екран. На тях се виждаше висок мъж, облечен в елегантен кафяв костюм, с кафяви очи и кестенява коса, леко мургава кожа. Мъжът беше с модни очила с рамка от титан. Лонгстрийт се беше вторачил с изненада и разочарование. Това не беше Диоген, нали? Мъжът изглеждаше твърде различно.

Пендъргаст помоли техника:

— Моля, пуснете малко от видеозаписите.

Ернандес изпълни молбата и пусна запис на мъжа, който крачеше надолу по някакъв коридор, после пресече фоайето и накрая излезе през вратата. Имаше нужната височина и телосложение – това беше вярно. Много хора обаче са слаби и високи метър и осемдесет и пет. Докато гледаше записите, Лонгстрийт изпита разочарование. Мъжът не само не приличаше на Диоген, когото беше виждал на старите записи на ФБР от наблюдението му. Просто не се движеше като него. От опит Лонгстрийт знаеше, че по походката може да идентифицираш някого не по-лошо, отколкото по външния вид. Всеки ходи по различен начин и това не може да се маскира.

Погледна към Пендъргаст и видя, че лицето му е изкривено от триумф, смесен с гняв.

— Това не е Диоген, нали?

— Със сигурност е той – отговори агентът. – Познавам брат си. Този човек на екрана е той. Знам го.

— Но походката му?

— Скъпи Хауърд, естествено това е първото нещо, което ще промени. Да, мъжът не ходи като моя брат, но не ти ли се струва, че тази походка е малко изкуствена? Изтъква разликата за пред камерите.

Лонгстрийт се обърна към Ернандес.

— Моля, пуснете записа още веднъж.

След това отново изгледа внимателно кадрите. Да, Пендъргаст беше напипал нещо.

— Алойшъс – каза той, извръщайки глава от екрана, – познавам те достатъчно отдавна, за да се доверя на предчувствието ти.

— Това не е просто предчувствие – отговори Пендъргаст. Той се обърна към Ернандес. – Сега имам друга задача за вас. Кой е този човек? Имам предвид официално.

Ернандес затрака по клавиатурата с усмивка на лицето. След секунди програмата за разпознаване на лица на Агенцията за национална сигурност щеше да установи самоличността с множество подробности:

Име: Петру Лупей

Номер на социална осигуровка: 956-44-6547

Месторождение: Брашов, Румъния

Дата на натурализация: 15.VI.1999

Раса: кавказка

Височина: 1,85 м

Цвят на очите: кафяви

Цвят на косата: кестенява

Татуировки: няма

Имаше още информация, но Пендъргаст не й обърна внимание.

— Чудесно – кимна той. – А сега, господин Ернандес, искам да потърсите недвижимите имоти на този човек. Не само неговата лична собственост, но и такава на разни кухи компании, които притежава, офшорни фирми, предполагаеми роднини. С една дума, искам да знам за всеки квадратен сантиметър, свързан по някакъв начин с него. Особено във Флорида.

— Разбира се. – Клавиатурата отново затрака и след малко на екрана се появи списък. Въпреки своя голям опит Лонгстрийт винаги се удивя ваше колко бързо компютърът може да свърже лабиринт от грижливо маскирани кухи фирми. Тогава му хрумна, че вероятно Агенцията за национална сигурност вече беше свършила тази работа. За всяка компания в света. Това би било типично за тях.

Пендъргаст изучава известно време списъка, после нададе нехарактерен за него вик на триумф:

— Ето, точно тук! – каза той и мушна с дългия си пръст екрана.

Халсиън Кий

Окръг Монро, Флорида

Собственик: „Инцитат“ ООД

Пощенска кутия: 279516 Голям Кайман

Регистриран на:

„Еолийски острови холдинг“ ООД,

Милано, Италия

Собственост и дъщерно дружество на

„Барнакъл“ ООД, Дъблин, Ирландия

Директор и единствен акционер:

Петру Лупей

— Инцитат – измърмори Пендъргаст с променен глас.

Лонгстрийт почувства как го полазват мравки по гърба. Това беше късчето информация, от което се нуждаеха. Сигурен беше, че точно това е прословутата игла в купа сено, едва забележимата следа в пясъка, която ще ги отведе при Диоген.