Линкольн Чайлд - Обсидиановата стая

— А Констънс?

— Аз намерих единственото останало копие от формулата и го изгорих. След смъртта на Ленг и без помощта на еликсира, Констънс започна нормално да остарява.

— Значи всъщност е родена през 80-те години на XIX век?

— Да.

— А ти си изгорил формулата. Божичко, какво решение! – Лонгстрийт изгледа Пендъргаст отстрани. – Алойшъс, удивително е колко много неща за себе си и твоето семейство не си ми казал.

— Какъв смисъл би имало? А както можеш да си представиш, много от тях са болезнени или унизителни, най-често и двете.

Двамата потънаха в мълчание и се заеха да наблюдават работата на гробарите.

Лонгстрийт се размърда и отново заговори:

— Предполагам, смяташ, че двамата в болницата са убити от Диоген. Убил ги е за тяхната caudae equinae .

— Да, вярвам, че е бил Диоген. Макар че ако се съди по доказателствата, е възнамерявал да убие само старата жена. Лекарят го е изненадал на местопрестъплението. За да не бъде разкрит, е убил мъжа и е изрязал и неговата caudae equinae – просто се е възползвал от възможността. След това е нарязал дивашки труповете с надежда да прикрие ексцизиите.

— Но защо? Ти каза, че си унищожил последното копие с формулата за еликсира на Ленг. Нима той го взима? Или госпожица Грийн в края на краищата е решила, че иска да остане млада?

— Не мога да кажа – измърмори след миг Пендъргаст. – Може да съществува и друго копие с формулата, за което аз не съм знаел. Но не бива да се забравя, че формулата, използвана от Ленг през последните шейсет години от живота му, е била синтетична – не е изисквала използването на cauda equina от човешко същество. Изглежда Диоген използва оригиналната формула. Това прави действията му двойно по-объркващи.

— Смяташ ли, че може да го е извършил някой друг, а това е само невероятно съвпадение?

Пендъргаст поклати глава.

— Не вярвам в съвпаденията. – След това стрелна поглед към Лонгстрийт. – А след случилото се с нас под онзи мост в Тайланд мисля, че и ти трябва да престанеш да вярваш.

Лонгстрийт кимна бавно.

— Прав си, вече не вярвам.

Откъм все по-дълбокия изкоп се чу глухо тупване и викът на единия от гробарите. Пендъргаст и Лонгстрийт се приближиха, докато двамата мъже разчистваха калта от паянтовия ковчег. След минути беше обезопасен с въжета, а после с усилия издърпан навън и поставен върху полиетиленово платнище, проснато на тревата. Представителят на общественото здравеопазване пристъпи и провери малката плочка, закрепена на капака на ковчега, и я сравни с надгробния камък и листа хартия, закрепен на клипборда, който държеше в ръка. След това кимна. Гробарите свалиха капака на ковчега и го сложиха настрана.

Вътре лежеше едрата фигура на Лушъс Гери, облечен в черен костюм и бяла риза с отворена яка на врата. Изглежда се бе оказал твърде голям за ковчега и погребалният агент беше извил краката му настрани, за да го побере. Очите му бяха големи и втренчени, а след смъртта затворническите татуировки бяха добили призрачен цвят.

Назначеният от окръга лекар започна да си слага ръкавиците, но Пендъргаст го беше изпреварил. Вече с ръкавици на ръцете, се впусна напред и изръмжавайки от усилието, обърна безцеремонно тялото в ковчега.

Изригна хор от протести.

— Алойшъс – извика Лонгстрийт, – какво, по дяволите, си мислиш, че правиш?

Вместо да отговори, Пендъргаст просто посочи.

Както беше обичайно при евтините погребения, „костюмът“ на Лушъс Гери не покриваше цялото му тяло, а само торса и горната част на краката като чаршаф. Голият му гръб сега сочеше небето.

В долния край на гръбнака му се виждаше малка инцизия.

— Докторе? – каза Пендъргаст, докато сваляше ръкавиците си и ги хвърли в ковчега. – Бихте ли проверили тази инцизия?

След като за кратко се вторачи в агента на ФБР, лекарят коленичи до разкопания гроб и започна внимателно да оглежда среза.

Понеже нищо не каза, Пендъргаст продължи.

— Може ли да се каже, че cauda equina на починалия е отстранена?

Лекарят отговори с рязко кимване.

Когато чу това, Пендъргаст се обърна, промуши се между параваните и започна бързо да се отдалечава от гроба. Лонгстрийт погледа зад него, после се обърна и каза на другите:

— Благодаря ви, ние свършихме.

Отново в колата, докато караше бавно към вратите на гробището, Лонгстрийт си прочисти гърлото.

— Значи доктор Уолтър Лейланд, тоест Диоген Пендъргаст, е провел наредената от държавата екзекуция на Лушъс Гери. И в ролята на съдебен лекар е удостоверил неговата смърт. Правейки го, е успял да изреже cauda equina , без някой да забележи. Ако се погледне от друг ъгъл, човек би могъл да нарече цялата работа „красива симетрия“.