Линкольн Чайлд - Обсидиановата стая

— Разбрано – кимна Лонгстрийт.

— Подгответе се – каза Василивич, когато хвана единия край на чаршафа. – Пред това хорърът „Хелрейзър“ изглежда като детски филм.

Той дръпна чаршафа настрана, откривайки голото тяло на възрастна жена.

— Господи – измърмори Лонгстрийт.

Главата и гърдите й бяха покрити с десетина дълбоки зеещи рани, а срезовете изглеждаха странно сиви заради безкръвната тъкан. Разкъсванията сякаш покриваха всеки сантиметър на торса й, а лицето беше така насечено, че чертите не можеха да се разпознаят. Двамата агенти гледаха в мълчание.

— Не е ли правена аутопсия? – попита Пендъргаст, след като забеляза липсата на характерния срез с формата на Y.

— Съдебният лекар на окръга реши, че не е нужна – отговори Василивич. – Същото се отнася за доктор Грейбън. – Той направи пауза. – Обаче има нещо странно – добави той.

— Какво е то? – попита Пендъргаст.

— Според токсикологичния доклад госпожа Монтоя е починала от сърдечна недостатъчност. Най-вероятно заради свръхдоза морфин.

— Значи тези рани не са причина за смъртта? – уточни Пендъргаст.

— Времевата разлика между събитията е толкова малка, че е трудно да се каже със сигурност. Но поне някои от срезовете са направени след смъртта. По чаршафите имаше толкова кръв, колкото по стените. Нали разбирате, недостатъчно артериално налягане.

— Възможно ли е смъртта да е предизвикана от шока след първите наранявания? – попита Лонгстрийт.

— Възможно е. Както вече казах, свръхдозата просто е сметната за най-вероятната причина. Но като се има предвид яростта на нападението, всеки от тези елементи може да е причинил смъртта. И вероятно е така.

Василивич остави трупа навън и се премести няколко реда по-нататък. Отвори вратата на друг хладилник и издърпа навън следващия труп. Когато махна чаршафа, се показа тялото на мъж. То беше още по-насечено от трупа на възрастната жена.

— Тук няма съмнения в причината за смъртта – обясни Василивич, когато застанаха около трупа. – Загуба на кръв в резултат на срязване на аортата. Вероятно това е бил първият удар на убиеца. Има още няколко, които биха били достатъчни да причинят смъртта. Например срязаната ето тук бедрена артерия.

Настъпи мълчание.

— Какво би предизвикало свръхдоза морфин? – попита Лонгстрийт. – Възможно ли е инфузионният апарат да се повредил?

— Това би бил много рядък случай. Особено днес. Тези машини са безопасни.

— Значи най-вероятно е било преднамерено – отбеляза Пендъргаст. – Но ако причината наистина е била свръхдоза, тя е била вкарана почти едновременно с нападението с нож, за да има все още артериално налягане и съответните пръски.

— Защо му е на някого да убива възрастната жена със свръхдоза, а след това да я нарязва на ивици? – попита Василивич.

— Защото той или тя са били прекъснати – обади се Лонгстрийт.

— Точно така – кимна Пендъргаст. – Ако теорията за свръхдозата е вярна, може би в началото убиецът не е възнамерявал да накълца трупа. Жената така или иначе е била пътник – всеки би предположил, че е умряла от естествена смърт. Обаче доктор Грейбън е попаднал при убиеца на местопрестъплението. Той го е насякъл до смърт, след това подредил Монтоя по същия начин, за да прилича на делото на някой луд.

— Не прилича на убийство на луд – поклати Василивич глава, – а аз съм виждал много.

— Защо не? – попита Пендъргаст.

— Заради всички тези срезове по гърбовете и торсовете. Гърбовете им са срязани на ленти. Имат вид сякаш са бичувани с камшик от бодлива тел. Раните по предната част на торса не са толкова необичайни. Грейбън дори има няколко рани от отбрана по ръцете. Обаче кой убиец си прави труда да нареже гърбовете на своите жертви?

— Някой особено извратен тип – промърмори Лонгстрийт.

— Моля, обърнете го – поиска Пендъргаст. Василивич внимателно обърна трупа на лекаря.

Гърбът му наистина приличаше на шахматна дъска от дълбоки срезове, особено в областта на кръста и задните части.

Пендъргаст оглежда известно време трупа. И изведнъж замръзна. След миг се наведе над кръста, а ръката му започна да се придвижва напред.

— Агент Пендъргаст – предупреди го Василивич. Пендъргаст свали ръка.

— Обърнете внимание на този участък от гръбнака. От прешлен L1 до S2.

— Да?

— Моля, проверете го. Не бихте ли казали, че силното срязване и откъсване на плътта около гръбначния стълб е нещо повече от просто насичане с нож?

Василивич постави ръцете си в ръкавици върху кръста на жертвата и повдигна плътта първо на едно, после на друго място.