Линкольн Чайлд - Обсидиановата стая

— Божичко, прав сте. Тук е направена ексцизия [52] Изрязване, отстраняване на част от тъкан или орган. – Б.пр. .

— Можете ли да установите какъв материал липсва?

След още оглеждане Василивич отговори:

— Изглежда става дума за…

— Cauda equine . – Пендъргаст завърши изречението вместо него.

Патологът вдигна глава и запремигва от изненада.

— Откъде знаехте?

— Моля, проверете и трупа на възрастната жена. Вижте дали липсва и нейната cauda equina .

Беше работа за две минути да се установи, че е точно така.

— Алойшъс – попита със странен тон Лонгстрийт, – какво става тук?

Обаче Пендъргаст не отговори. Cauda equina . Много бързо различни неща се долепиха едно до друго в главата му. Енох Ленг и неговият еликсир. Констънс Грийн и нейната сестра Мери. И сега Диоген.

Значи убиецът от самото начало е възнамерявал да насече своята жертва. Морфинът е бил просто, за да я изпрати в отвъдното и да улесни работата му. Но щом човек знаеше къде да гледа, разкъсванията, насичането и всички срезове на света не можеха да скрият факта, че на двата трупа са били направени малки ексцизии.

— Защо правиш това? – попита той брат си с глас, който беше под прага на слуха.

В този момент се чу силно чукане по вратата на моргата. Василивич отиде при нея и я отвори. Един от полевите агенти на Лонгстрийт чакаше отвън. Мъжът влезе забързан.

— Да? – попита Лонгстрийт.

— Има напредък в случая „Лейланд“ – обяви агентът.

— Продължавай.

— Вече знаехме, че е работил понякога за съдебния лекар на окръг Хендри. Но сега научихме, че макар и рядко, му е асистирал при поставяне на смъртоносни инжекции на осъдени на смърт.

— Е? – прояви нетърпение Лонгстрийт.

— Преди седем дни е надзиравал екзекуция в Пахоки. Еднолично.

Пендъргаст бързо заби поглед в мъжа.

— И кой е бил екзекутиран?

— Лушъс Гери. Завчера са го погребали.

Пендъргаст веднага се обърна към Лонгстрийт.

— Трябва да пуснеш молба за ексхумиране трупа на този затворник. Още днес.

— Не и докато не обясниш какво става.

— Ще ти обясня по пътя към гробището. А сега, моля те, обади се. Нямаме време за губене.

Вратите на гробището в Лейди Лейк, Централна Флорида, уместно наречено „Небесни порти“, бяха заключени с верига. В малкото пространство процесия от автомобили беше паркирана около един-единствен гроб, около който се издигаше жълт параван за уединение.

Зад него стояха няколко души: агент Пендъргаст, асоциираният изпълнителен директор по разузнаването Лонгстрийт, представител на местното обществено здравеопазване и един лекар от окръг Лейк на име Барнс, който беше назначен от съда да надзирава ексхумацията. Плюс двама гробари, които стояха до кръста в продълговатата дупка в калната пръст. Седмият от тази компания – Лушъс Гери, засега беше под земята някъде под краката на гробарите. Неговата поява на белия свят се очакваше съвсем скоро.

Пендъргаст и Лонгстрийт бяха застанали встрани от останалите и тихо разговаряха.

— Нека изясним нещо – точно казваше Лонгстрийт. – Твоят прапрачичо Енох Ленг е усъвършенствал еликсир, който може да увеличи изумително продължителността на човешкия живот?

Пендъргаст кимна.

— И една съставка, от която е имал нужда – поне в началото – е прясно изрязана cauda equina – снопчето нерви в основата на човешкия гръбначен стълб?

— Точно така.

— Той е използвал този еликсир за себе си, защото работел върху сложен проект, за чието завършване според него е била нужна по-голяма продължителност на живота от нормалната. Но преди да започне да го взима, го е изпробвал върху своята подопечна Констънс Грийн.

Пендъргаст отново кимна.

— Какъв точно е бил този сложен проект?

— Няма значение. Достатъчно е да кажа, че по-късно беше сметнат за ненужен.

Лонгстрийт сви рамене.

— Обаче по-късно през 40-те години на XX век модерната наука напреднала достатъчно, така че той бил способен да създава еликсира си от напълно синтетични източници. Повече не се налагало да убива човешки същества, за да се сдобива с тяхната caudae equinae .

— Точно така.

— И двамата с Констънс Грийн продължили да взимат тази нова синтетична разновидност на еликсира допреди около пет години, когато в замъка на „Ривърсайд Драйв“ влизат с взлом и Ленг е подложен на мъчения и убит.

— Да. Той отказа да разкрие тайната на еликсира.

— Какво стана с убиеца? – попита Лонгстрийт.

— Пак ще повторя – няма значение. Скоро след убийството той се присъедини към моя прапрачичо доктор Ленг.