Клър Макинтош - Виждам те

Разлисти броя на "Метро", който си купи на път за вкъщи. Повечето от колегите ѝ не поглеждаха местните вестници – достатъчно ни е, че трябва да се занимаваме с шибаняците на работа, не искаме да ги водим у дома с нас, – но тя имаше неутолим апетит за тях. На дисплея на айфона ѝ постоянно се появяваха горещите новини и когато ходеше на гости на родителите си, които се бяха преместили от Лондон в Кент, се наслаждаваше на селските жалби към местната управа и оплакванията за боклук и кучешки изпражнения.

Намери търсеното на пета страница. Статията заемаше две страници и носеше заглавие "Престъпността в метрото зачестява": Градската управа назначи разследване на престъпността в градския транспорт, след като зачестиха сигналите за сексуални престъпления, нападения и кражби.

Статията започваше с параграф, изпълнен с ужасяваща статистика на престъпленията – достатъчна да откаже човек да ползва метрото, помисли си Кели, – преди да бъдат приведени поредица от казуси, които имаха за цел да илюстрират типовете нарушения, които преобладаваха в натоварената транспортна мрежа на Лондон. Погледна към секцията с нападенията, представени със снимка на млад мъж, който имаше добре познат знак, обръснат от едната страна на главата му. Дясното му око почти не се виждаше под черносинята подутина и той изглеждаше разкривен.

Нападението над Кайл Матюс е било жестоко и непровокирано , гласеше написаното. Може би не беше точно така, помисли си Кели. Тя не познаваше Кайл, но символът, обръснат на главата му, и беше ясен, така че непровокирано не беше термин, който прилягаше на назования. Нямаше как да си направи заключения, без да чуе и другата страна.

Снимката, съпътстваща раздела за сексуалните нападения, беше тъмна; виждаше се само профил на жена. Примерна снимка, гласеше надписът отдолу. Имената са променени.

Една друга статия се появи неканена в главата на Кели – от друг град, за друга жена, но със същото заглавие.

Тя преглътна, отгърна на последния казус ѝ се усмихна, когато видя физиономията на снимката.

– Няма да ме карате да правя тъжно лице ала "Дейли Мейл", нали? – беше попитала фотографа си Кати Танинг.

– Разбира се, че не – беше ѝ отвърнал той развеселен. – Ще Ви накарам да направите тъжно лице ала "Метро", подправено с щипка гняв. Сложете дамската чанта в скута си и се опитайте да изглеждате така, сякаш сте се прибрали у дома и сте заварил съпруга си с мияча на прозорци.

Пресаташето на Британската транспортна полиция [5] Британската транспортна полиция е национална полиция, която обслужва видовете железопътен транспорт. – Бел. Прев. не беше успяло да дойде, затова Кели предложи да проведе разпита на Кати, на което жената бързо се беше съгласила.

– Бяхте страхотна – каза на Кели тя, – това е най-малкото, което мога да направя.

– Спестете комплиментите си за по-късно, когато намерим човека, откраднал ключовете Ви – отвърна полицайката, като знаеше, че шансовете не са големи. Тъкмо беше към края на едномесечната си командировка в отдел "Джебчийство" [6] Подразделение на Британската транспортна полиция. – Бел. Прев. , когато изникна този случай и тя се зае веднага с Кати Танинг.

– Вината е моя – беше казала жената, след като Кели се представи. – Работя по много часове и пътят до вкъщи е толкова дълъг, че постоянно ми се спи. Никога не ми е хрумвало, че някой може да се възползва от това.

Кели смяташе, че Кати Танинг се е отървала леко. Нападателят беше преровил чантата ѝ, докато тя стояла облегната на стената на вагона и спяла, но не намерил портмонето ѝ, закопчано в друго отделение, или телефона ѝ, прибран в трето. Вместо това отмъкнал ключовете ѝ.

– Вината не е Ваша – беше я уверила Кели. – Имате право да подремнете на път за вкъщи. – Тя беше написала доклад за престъплението, беше взела записите от камерите и когато получи обаждане от пресслужбата по-късно през деня, Кати изглеждаше правилният избор за момиче за плакат на престъпленията в метрото. Кели прочете собствения си цитат и забеляза, че е спомената като детектив, а не като полицай. Това щеше да ядоса някои хора в службата.

Кати е само един от стотиците пътници и туристи, които всяка година стават жертва на джебчийство. Съветваме пасажерите да бъдат изключително бдителни и да докладват всичко, което им се стори подозрително, на Британската транспортна полиция.

Кели внимателно изряза статията за Кати и ѝ изпрати съобщение, за да ѝ благодари още веднъж за помощта. Служебният ѝ телефон беше изключен и зарязан в шкафчето ѝ на работа, но даде на жената личния си номер, в случай че искаше да се свърже с нея.