Клър Макинтош - Виждам те

Кели все още беше в полууниформа – цивилното яке беше облечено върху бялата риза, на която липсваха вратовръзката и пагоните. Наведе се да отвърже обувките си. Някои от бившите ѝ съученици щяха да излизат да пийнат нещо и я бяха поканили да се присъедини към тях, но трябваше да става в пет сутринта, а и какво щеше да му е забавното, след като не можеше да пие. Препечена филийка, Нетфликс [7] Интернет платформа за осигуряване на стрийминг медиа – филми, сериали и шоу програми за гледане през интернет по поръчка. – Бел. Ред. , чай и легло, помисли си тя. Рокендрол.

Телефонът ѝ иззвъня и настроението ѝ се оправи веднага, когато видя името на сестра си на дисплея.

– Здрасти, как си? Не сме говорили от хилядолетия!

– Съжалявам, знаеш как е. Слушай, намерих чудесен подарък за мама за Коледа, но е малко повече, отколкото харчим обикновено – искаш ли да се включиш?

– Разбира се. Какво е? – Кели изрита едната си обувка, а след това и другата. Слушаше с половин ухо описанията на някаква ваза, която близначката ѝ видяла на някакъв базар на занаятите. В момента беше средата на ноември и оставаха още няколко седмици до Коледа. Кели подозираше, че се е родила без шопинг ген, винаги оставяше покупките за последния момент и тайничко се наслаждаваше на трескавата атмосфера в моловете на Бъдни вечер, изпълнени с измъчени мъже, които купуваха скъпи парфюми и бельо.

– Как са момчетата? – прекъсна я Кели, когато стана ясно, че Лекси има намерение да предложи подаръци и за останалите членове на семейството.

– Супер. Е, през половината време са истински трън в задника, но са супер. Алфи се справя чудесно с училището, а Фъргюс като че ли се забавлява в яслата, предвид състоянието на дрехите му в края на деня.

Кели се засмя.

– Липсват ми.

Лекси и съпругът ѝ Стюарт живееха наблизо, в Сейнт Олбанс, но не ги виждаше толкова често, колкото ѝ се искаше.

– Ела на гости!

– Ще го направя, обещавам, веднага след като ми дадат малко почивка. Ще си проверя смените и ще ти изпратя някои възможни дати. Можем да обядваме някоя неделя, какво ще кажеш? – Печеното на Лекси беше легендарно. – Мисля, че ще имам няколко почивни дни в началото на декември, ако нямаш нищо против да спя на дивана ви?

– Чудесно. Момчетата много се радват, когато оставаш у дома. Само да не е на трети – имаме събиране тогава.

Едва доловимото колебание и преднамерено спокойният тон на Лекси подсказваха точно каква ще бъде сбирката и къде ще се проведе.

– Ще се събирате в Дърам?

От другата страна на линията последва тишина и Кели си представи как сестра ѝ кима с издадена напред брадичка, както правеше винаги, когато очакваше да последва спор.

– Випуск 2005-а – отвърна ведро Лекси. – Чудя се дали ще мога да разпозная половината, макар че продължавам да поддържам връзка с Аби и Дан, а с Моши се виждаме от време на време. Не мога да повярвам, че минаха десет години, имам чувството, че са били само десет минути. Имай предвид...

– Лекси!

Сестра ѝ спря да говори и Кели се опита да намери точните думи.

– Сигурна ли си, че това е добра идея? Няма ли да... – стисна очи, искаше ѝ се да проведат този разговор лично, – ...съживиш всичко? – Изправи се на ръба на стола и зачака сестра си да отговори. Докосна половинката от сърце, което носеше на сребърно синджирче на врата си и се зачуди дали Лекси носи своята половина. Купиха ги есента, преди да бъдат приети в университетите си. Кели в Брайтън, а Лекси в Дърам. За първи път, откакто бяха родени, се разделяха за повече от една-две вечери.

Най-накрая Лекси отговори с онзи премерен тон, който винаги използваше със сестра си.

– Няма нищо за съживяване, Кели. Случилото се вече е минало. Не мога да го променя, но това не означава, че трябва цял живот да ми пречи. – Лекси беше спокойната, разумната. Теоретично бяха идентични, но никой нямаше проблем да ги различи. Двете имаха еднакви квадратни брадички, тесни носове и тъмнокафяви очи, но докато лицето на Лекси беше спокойно и добродушно, това на Кели беше напрегнато и сприхаво. Много пъти се бяха пробвали да си сменят местата като деца, но никой, който ги познаваше, не можеше да бъде заблуден.

– Защо да не отпразнувам добрите времена в университета? – попита я Лекси. – Защо да не мога да се разхождам из кампуса [8] Кампус – земята, върху която са разположени колеж или университет, заедно с прикрепените към тях институционални сгради. – Бел. Прев. като останалите ми приятели и да си спомням нощите, през които излизахме, лекциите, глупавите шеги, които си спретвахме?