Клър Макинтош - Виждам те

– Хората в тази служба имат дълга памет, Кели. Те смятат, че си голям риск. – Той ѝ беше осигурил командировката в отдел "Джебчийство" като утешителна награда; крачка нагоре от патрулирането, но с минимален риск да ѝ повлияе емоционално. Назначението трябваше да я задоволи, но вместо това то ѝ напомни какво пропускаше.

Лекси беше права, трябваше да продължи напред.

Необичайно е да виждам Кейти преди обед; бакшишите в ресторанта са по-добри вечер, отколкото на обяд, а и не е от тези момичета, които се прибират рано през почивните дни. Вчера обаче се качи в стаята си преди десет и когато я надникнах по пътя си към спалнята (трудно е да промениш някои навици), вече беше заспала. Сега лежа в леглото и се опитвам да предизвикам някакъв ентусиазъм за мокра по-неделнишка сутрин, чувам воя на електрическия душ, акомпаниран от тракане, което се надявах да е плод на въображението ми.

– Счупен е.

Саймън издава звук, който може би е съгласие, и се пресяга, за да ме придърпа по-близо до себе си. Откъсвам се от него.

– Ще закъснеем за работа. Трябва да се обадя на някого да дойде да погледне душа, определено не е наред.

– Ще ни струва цяло състояние – знаеш какви са водопроводчиците. Ще ни таксуват сто лири още преди да са прекрачили прага на дома ни.

– Е, сама не мога да го оправя, а и... – Не довършвам изречението и поглеждам Саймън.

– Хей, не съм толкова лош! – Сръгва ме в ребрата и аз изврещявам. Всъщност е ужасен, що се отнася до поправки – способностите му са равни на моите. Къщата, която купихме двамата с Мат, беше отнета ипотека – иначе не бихме могли да си я позволим – и планът беше двамата да я поддържаме. След втория път, в който пробих водопроводна тръба, се отказах от електрическите инструменти и отстъпих правото на ремонти на Мат. Те си бяха чисто мъжка работа като обслужването на таксито и изхвърлянето на боклука. През годините, в които живеехме само аз и децата, бях свикнала да правя почти всичко, но рафтът в банята падна три пъти, а гардеробът в стаята на Кейти още се клати. Когато разбрах, че Саймън е също толкова некадърен в поправките, колкото и аз, тайничко се зарадвах.

– Има ли някакъв смисъл да поправяме душа? – пита той. – Цялата баня се нуждае от основен ремонт.

– Това няма да се случи скоро – отвръщам и си мисля за коледните подаръци, които ще трябва да купя. – Ще се наложи да оправим душа и да преглътнем останалото. – Шмугвам се под юргана и усещам как топлото тяло на Саймън обгръща моето, едното ми око е насочено към часовника.

– Ще е просто пилеене на пари. – Сай отмята рязко юргана, изритва го надалеч и двамата биваме атакувани от студен полъх. Изправям се и го поглеждам.

– Откога се тревожиш толкова много за пари? – Аз съм тази, която следи какво харчим. В кръвта ми е. Саймън, от друга страна, харчи на поразия като хората, които никога не са изпитвали липсата на пари.

– Съжалявам – отвръща той и свива рамене засрамен. – Станах със задника напред. Просто ми се струва нелепо да закърпваме нещо, което има нужда от по-сериозна работа. Какво ще кажеш да поискам оферта за цялостен ремонт?

Представям си банята на мечтите ми – всичко в хром и бели плочки, също като хотела в Париж, в който Саймън ме заведе на първата ни годишнина.

– Не можем да си го позволим, не и с предстоящата Коледа.

– Аз ще платя – казва той. Нещо в очите му ме кара да мисля, че съжалява за прибързаността си, но въпреки това не се отмята. – Не ми позволяваш да се включа в ипотеката, поне ме остави да ти купя нова баня. – Чудя се дали коментарите на Джъстин от снощи не са го провокирали; имам намерение да възразя, но той вдига ръка. – Настоявам. Ще потърся някоя добра строителна компания. Ако въобще съществува подобно нещо! Добре, хайде, че ще закъснея... както и ти. – Саймън скача на пода, а аз завъртам крака и ги пъхам в пухкавите пантофи. Халатът е студен върху голата ми кожа и цялата треперя, докато слизам надолу, за да сложа чайника да заври. Бискит [10] Бискит (от англ. Biscuit) – бисквита. – Бел. Прев. се върти в краката ми и ме оставя на мира едва когато сипвам храна в купичката му.

Душът спира да стене и вратата на банята се отваря. Разнасят се стъпки по стълбището и приглушени гласове, когато Кейти и Саймън се разминават. Стенанието продължава. Кейти бърза днес. Ако се подготвя да излиза вечер, може да прекара часове в банята – не че Саймън някога се е оплаквал. По-скоро би минал без душ, отколкото да ѝ направи забележка.