Крейг Расселл - Мръсният Хамбург

Изпита чувството, че сърцето й е спряло заедно със заглъхналия глас, когато видя пред себе си студения зелен огън в очите на Джон Максуейн.

— Здравей, Ана — поздрави той.

Тя изглеждаше объркана. Сякаш в отговор, Максуейн вдигна показалец и разклати ключовете от вратата й. Ана се обърна рязко. От движението на главата всичките й сетива се люшнаха и се замъглиха. Младата жена затърси с поглед служебния зиг-зауер, който беше метнала заедно с кобура на масичката до входната врата в антрето. Оръжието го нямаше. В този миг Ана проумя всичко: звуците в кухнята, водата, странното поведение на Маузи. Тя се извърна отново към Максуейн: трябваше да позавърти глава, за да се фокусира върху лицето му, и волю-неволю сравни очите му със студения зелен поглед и леденото безразличие, с които Маузи обикновено я наблюдаваше. „Точно така — помисли вяло младата жена, — той е всичко друго, но не и човек.“ Беше се опитала да обясни на Фабел именно това: че липсва някаква невидима, но решаваща съставна част, предопределяща човешката природа. Ана залитна и се пресегна, за да се подпре на ръба на кухненското шкафче. Но Максуейн пристъпи напред и я хвана под мишниците.

— Внимавай — рече той без следа от загриженост. — Май трябва да пийнеш още малко вода…

Когато коктейлът от опиати, който Максуейн беше сложил във водата за пиене, започна да спуска завесите си около съзнанието на Ана, тя се почувства длъжна да изрече:

— Аз… не се чувствам много добре — промълви го така, че я чу само Максуейн, и не успя да си спомни защо е трябвало да го каже.

Събота, 21 юни, 9,40 ч. вечерта,

полицейското управление на Хамбург

Когато Фабел влезе, Мария, Вернер, Паул и Ван Хайден вече го чакаха. Мария беше повикала още двама полицаи от разширения състав на екипа, които бяха застъпили на смяна. С книгата, която му беше подарил Ото, под мишница Фабел нахълта целеустремено в заседателната зала и застана пред дъската.

— Направо по същество — оповести той. — Имаме нов главен заподозрян. Или най-малкото още един главен заподозрян: Джон Максуейн, двайсет и девет годишен, по народност британец с постоянно местожителство Германия.

— А Витренко? — попита Ван Хайден.

— Васил Витренко продължава да играе много важна роля. Според мен си имаме работа с учител и ученик. Или с първожрец и поклонник. Витренко е самото въплъщение на манипулатора. Хората му го следват с робска преданост, основана на нескопосно заимствани древноскандинавски митове и религиозни вярвания. Витренко обаче има власт не само над подчинените си: той използва всякакви хора, за да постигне своите дели. Включително душевно осакатени. Пример за това е Джон Максуейн, както и онзи млад украинец, който в средата на деветдесетте години е бил екзекутиран за няколко подобни престъпления. — Фабел замълча. В помещението се беше възцарило пълно мълчание. — Витренко е имал достъп до доклада, който посветих на един сериен убиец в Хамбург. Освен това е учил в едно от водещите в света учебни заведения по криминология… в институт в Украйна, където, както знаем, може би има най-много серийни убийци в света. Именно по тази причина всичко, на което се натъкнахме досега, приличаше на случай като по учебник. Защото това наистина е случай по учебник. Витренко се е запознал с Максуейн вероятно покрай Айтелови, при които той работи. Айтел баща и син са свързани с Витренко покрай измама с недвижими имоти, в която участва и одеската мафия, а Норберт Айтел е пряко замесен в дрогирането, отвличането и изнасилването на млади жени като част от някакъв ритуал. Върху лявата си ръка той има характерен белег, съответстващ на описанието, което направи една от жертвите. Според мен Витренко използва тези ритуали, за да подчини на себе си останалите. Смятам също така, че ще установим как във всичко това са забъркани и други облечени в голяма власт хора.

Фабел замълча отново. Чувстваше се странно, докато изразяваше на глас всичко това, сякаш даваше воля на нещо, което дотогава е протичало единствено вътре в него. Всички го слушаха безмълвно, почти без да помръдват. Въпроси нямаше, затова Фабел продължи:

— Колкото до убийствата, Урсула Кастнер, юрисконсулт по сделките с недвижими имоти към общината, очевидно се е натъкнала на някакви нередности, извършени от „Нов хоризонт“. Според мен е установила, че в злоупотребите са замесени високопоставени лица, и е решила вместо към властите да се обърне към средствата за масово осведомяване, в нашия случай към Анжелика Блюм. Тина Крамер, оперативен агент към отдел „Подривна дейност“ във Федералната разузнавателна служба, е била убита, защото се е разбрало, че е свръзка на Клугман, кой/о е бил разкрит от двама офицери от полицията. Офицери, които са взимали подкупи, убили са Клугман на плувния басейн и са подхвърлили оръжието, използвано в украинските тайни служби, за да ни насочат към погрешна следа. Три жертви, един убиец. Джон Максуейн. Ученикът. — Фабел махна с ръка към снимките на трите убити жени. После се доближи до фотографиите, правени в Афганистан. — А това тук е дело на учителя. Аз видях с очите си как действа той. Убийството на бащата на Витренко и на неговата помощничка, извършено по-рано днес, е нещо като запазена марка на Витренко и той е достатъчно себелюбив, за да пожелае да видя доказателствата, преди да ги унищожи. Убитите са родният му баща и сестрата на една от киевските жертви. Витренко не би поверил това на Максуейн. То е неговият шедьовър.