Крейг Расселл - Мръсният Хамбург

„Причината да ти пиша след толкова години, Mutti [52] Мамо (нем.). — Б. пр. , е, че според мен моите неприятности приключиха. Не искам да тъжиш и да се страхуваш, но съм длъжен да ти кажа, че според мен някой може и да се опита да ме убие. Ако се окажа прав, надали ще се видим отново някога. Ако с мен се случи нещо, занеси това писмо на главен криминален комисар Ян Фабел в полицейското управление. Смятам, че е честен полицай и ще успее да залови хората, посегнали на мен.

Когато отидох заедно с господин Майер в бюфета на управлението, там имаше двама полицаи. Седнаха зад нас, вляво. По-възрастен мъж и по-млад. Младият беше със съвсем къса руса коса и имаше телосложение на културист или тежкоатлет. Попитах господин Майер кой е културистът. Той ми обясни, че се казвал Лотар Колски. Този Лотар Колски е мъжът, когото видях да застрелва онзи човек на плувния басейн. По-възрастният мъж на същата маса е човекът, който му нареди да стреля. Тогава не казах нищо, защото бях ужасно стъписан, че ги виждам в полицията. Помислих си, че зад убийството може би стои полицията, но сега знам, че това не е вярно. Господин Фабел знае какво да прави.

Страх ме е, но не чак толкова, колкото си мислех. Не ставам за нищо. Никога не съм ставал. Така е по-добре.

Ужасно съжалявам, мамо. Не бях синът, когото заслужаваше, а ти беше много по-добра майка, отколкото заслужавах аз.

С обич

Ханзи.“

След като прочете писмото, Фабел го гледа дълго. После вдигна очи към Маргарете Краус.

— Моите най-искрени съболезнования, госпожо Краус. Благодаря ви, че донесохте писмото.

— Ханзи наистина ли е убит от полицай?

— Ханзи е бил убит от престъпници, госпожо Краус. — Той я погледна право в очите. Не я беше излъгал. — Но ви обещавам, че ще ги заловим. — Фабел вдигна писмото. — И ще го направим ето с това.

Жената се усмихна учтиво, сякаш някой й беше обяснил току-що къде е автобусната спирка.

— Е, аз ще вървя. Стана много късно.

Фабел й стисна ръката. Беше студена и леко влажна.

— Опасявам се, че се налага да ви помоля да останете още малко. Трябва да повикам някого, пред когото да дадете пълни показания. После някой от полицаите ще ви откара до вас. Вероятно ще се наложи няколко дни да бъдете под наблюдение… само докато изясним нещата.

Дребната госпожа Краус сви примирено рамене.

— Тогава ще почакам тук — каза тя и отново седна на същия стол, като сложи ръце върху скута си, този път без последното писмо на сина й под тях.

Ван Хайден чакаше Фабел да излезе от помещението за външни посетители. Той му даде писмото и му посочи съответния абзац.

— Доколкото разбирам, мога да ти го поверя, нали, господин началник? — попита Фабел.

Ван Хайден не отговори, но от разгневения му поглед личеше какво ще е близкото бъдеще: Бухолц и Колски не го знаеха, ала право към тях вече се носеше експресен влак.

— Дойдох да ти дам това, Фабел.

Ван Хайден му връчи съобщение, получено по електронната поща.

До полицейското управление на Хамбург Отдел „Убийства“

От СИНА НА СВЕН

До ГЛАВЕН КРИМИНАЛЕН КОМИСАР ЯН ФАБЕЛ

Относно Давидовата дъщеря

21 юни 2003 г., 21,30 ч.

МИСЛИТЕ СИ, ЧЕ СТЕ БЛИЗО ДО МЕН, НО НЕ ВИЕ, А АЗ СЕ ПРИБЛИЖАВАМ КЪМ ВАС. ОСИГУРИХ ВИ ТОЛКОВА НЕЗАБРАВИМИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ, ГОСПОДИН ФАБЕЛ. ЕТО ВИ ЕДНО, КОЕТО ЩЕ ПОМНИТЕ, ДОКАТО СТЕ ЖИВ. А НА МЕН ТО ЩЕ ДОСТАВИ НАЙ-ГОЛЯМА НАСЛАДА.

ЖЕНАТА ПО ПРИРОДА Е ИЗМАМНИЦА. ЖЕНИТЕ СЕ РАЖДАТ, ОТРОВЕНИ С ЛЪЖА И ДВУЛИЧИЕ, И ЦЯЛ ЖИВОТ УСЪВЪРШЕНСТВАТ УМЕНИЯТА СИ НА ЛЪЖКИНИ. НЕ Е ЛИ ПОЕТИЧНО, ЧЕ СИНЪТ НА СВЕН ЩЕ РАЗПЕРИ КРИЛЕТЕ НА ДАВИДОВАТА ДЪЩЕРЯ?

СИНЪТ НА СВЕН

Събота, 21 юни, 10,00 ч. вечерта,

Харвестехуде, Хамбург

Фабел направи всичко възможно да държи екипа в пълна бойна готовност, без да допуска хората в него да прекрачат границата към откровената паника. Беше пределно ясно какво означава съобщението, получено по електронната поща. Давидовата дъщеря. Измамата, която тя се беше опитала да приложи на Максуейн. Сега той беше взел на мушка Ана. Мария се опита да се свърже с нея по телефона. Никакъв отговор. Фабел нареди на един екип да отиде незабавно в жилището й в Аймсбютел и, ако се наложи, да проникне в него с взлом. Междувременно самият той се зае с ръководенето на операцията.

Полицаят, оставен да следи жилищния блок на Максуейн, потвърди, че британецът се е прибрал в пет и петдесет и шест следобед и оттогава не е излизал. В апартамента му не личало да има някакво движение, само в седем и половина била светнала една от лампите. Полицаят дори бил ходил да провери дали поршето още е в подземния паркинг. Фабел изпрати половината екип, оглавяван от Мария, да се качат по стълбището, а той, Вернер и останалите взеха тежкия лост за разбиване на врати и се качиха в лъскавия асансьор.