Крейг Расселл - Мръсният Хамбург

Здесь есть возможность читать онлайн «Крейг Расселл - Мръсният Хамбург» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2005, ISBN: 2005, Издательство: Бард, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Мръсният Хамбург: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Мръсният Хамбург»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Как да се издири убиец, който не оставя следи?!
Градът е Хамбург. Град, в който престъпни банди от Турция и Украйна се борят за надмощие. „Мръсният Хамбург“ е първият от три романа за следователя Ян Фабел и неговите отчаяни опити да издири убиец, който не оставя следи и сякаш подбира случайни жертви.
Белите дробове на първата жена са изтръгнати. Когато зловещият ритуал е повторен, става ясно, че извършителят е един и същи човек, чиито подбуди ни запращат в най-тъмните кътчета на човешката душа.
С изключение на страховитото съобщение, изпратено по електронната поща, няма доказателства, които да свързват двата случая. След като прочетете "Мръсният Хамбург", ще добиете представа какво ви чака със следващия роман „Братът Грим“.

Мръсният Хамбург — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Мръсният Хамбург», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Но твърдиш, че ако не броим тези две последни убийства, останалите са извършени от Максуейн; така ли? — попита Ван Хайден.

— Да. Витренко е знаел как да обработи Максуейн. Той със сигурност е социопат. Витренко е бил наясно. Предполагам, че самият ти трябва да си социопат, за да разпознаеш събрата си по съдба. При всички положения Максуейн е имал тежки отношения с баща си. Според мен Витренко е заел мястото на бащата и е поднесъл всичко това в някаква лъскава опаковка от дрънканици за викингите. В началото Максуейн вероятно е бил натоварен със задачата да намира жени за обредите, устройвани от Витренко… които всъщност не са нищо друго освен прикрити групови изнасилвания. Витренко явно е видял колко тежка е психопатията на Максуейн. И тогава му е възложил да изпълнява свещената задача. Предположението ми е, че именно Максуейн е изпращал съобщенията по електронната поща, които обаче са били съчинявани от Витренко.

— Но защо заподозря Максуейн? Чак сега? — попита Мария.

— Заради името. Било е пред нас през цялото време. — Фабел отвори рязко книгата на масата пред себе си. — Произходът на името „Максуейн“. Това е английската форма на галско име, проникнало през Ирландия и Шотландия. Представката „Мак“ посочва произхода, бащата… и означава „син на“. А „Суейн“ е дошло от нашествениците викинги, заселили се по западните шотландски острови. Това е галската, а по-късно английската форма на древноскандинавското име „Свейн“, което означава „момче“. — Фабел замълча. Усещаше колко нажежен е въздухът. Всички знаеха какво ще каже сега, но искаха да го чуят от него. — „Максуейн“ означава „син на Свен“.

— Така си и знаех! — възкликна Вернер. — Ана също знаеше. На тоя Максуейн не му е чист косъмът.

— Току-що си поговорих с Норберт Айтел — продължи Фабел, — още е в предварителния арест долу. Казах му, че знам всичко за изнасилванията и за ролята на Витренко и на Максуейн в тях. Той не ми отговори главно защото адвокатът му каза да мълчи, но изражението върху лицето му беше достатъчно красноречиво. Изражение на човек, който е стигнал твърде далеч. Максуейн наистина е нашият човек. — Фабел се обърна към Мария. — Нали екипът го държи под наблюдение?

— Пратихме още един човек, но колегата, натоварен с наблюдението на Максуейн, твърди, че цяла вечер той не е излизал от къщи.

— Добре, до двайсет минути всички да са готови, и ние отиваме там — обясни Фабел. — Мария, кажи на екипа да не мърда оттам.

На вратата се почука и един униформен полицай надзърна в заседателната зала.

— Някаква жена иска да ви види, господин главен комисар. Някоя си госпожа Краус…

Маргарете Краус можеше да е на всякаква възраст от четирийсет и пет до шейсет и пет години. Беше от жените, които на младини изглеждат на средна възраст и като възнаграждение пак си изглеждат така и когато наближат осемдесетте. Дори и Ханзи да е приличал на майка си, тази прилика беше заличена от чертите му през годините на тежка наркотична зависимост. Госпожа Краус беше с кръгло безлико лице и малки кафяви очи, в които се беше загнездила неизмерима умора. Сякаш не беше оставила след себе си и миг от своя живот и го носеше където и да отидеше.

Чакаше в помещението за външни посетители и седеше до прозореца, който блестеше като обсидиан на фона на вечерта отвън. Дребните йръце бяха кръстосани над малък плик. Когато Фабел влезе при нея, тя се изправи със страхопочитание.

— Госпожо Краус? — усмихна се той и й протегна ръка. — Моите съболезнования.

Маргарете Краус се усмихна горчиво.

— Загубих Ханзи преди много години. Разликата сега е, че имаме тяло, което да оплакваме.

Фабел усети, че не знае какво да каже. Кимна с внимателно премерено равновесие между състраданието и разбирането. След мълчание, което му се стори по-дълго, отколкото беше, Фабел каза:

— Искали сте да ме видите, госпожо Краус. Във връзка с Ханзи ли?

Жената, която вечно щеше да си остане на средна възраст, не отговори, само му подаде плика. Фабел я погледна объркано.

— От Ханзи е — обясни тя.

Фабел отвори плика. Писмото беше написано с молив, но изумително четливо и прегледно, сякаш в него беше вложен далечният спомен за ученическата дисциплина. За Ханзи очевидно бе било важно да го напише. На Фабел му беше тежко да го чете. То се състоеше главно от много лични неща: Ханзи всъщност се извиняваше на майка си за притесненията и болката, които е причинил на нея и на сестрите си. Фабел вече се чудеше защо ли госпожа Краус е решила да сподели с него тези съкровени думи, когато достигна до последните абзаци:

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Мръсният Хамбург»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Мръсният Хамбург» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Мръсният Хамбург»

Обсуждение, отзывы о книге «Мръсният Хамбург» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x