Крейг Расселл - Мръсният Хамбург

Второто съобщение на телефонния секретар беше от Сузане. Молеше го да й звънне, за да й каже как е. Третото беше от брат му Леке.

Като възраст Леке беше по-голям, но Фабел често си казваше, че със своя предизвикателно младежки, неуморим дух брат му изглежда десетина години по-млад от него. Това не беше единствената крещяща разлика: Леке беше по-нисък от Фабел, с тъмна коса и черно келтеко чувство за хумор, заради което около очите му се бяха врязали неизличими бръчки. Имаше ресторант и хотел на Силт, остров в Северна Фризия, който навремето беше известен само с риболова си, но сега разчиташе на по-доходоносен улов: богатите, силните и прочутите от Хамбург и Берлин. Ресторантът на Леке се намираше на нисък хребет зад дюните с невероятна гледка към ширналата се дъга на белия пясък и променливата палитра на Северно море отзад. Фабел прекарваше доста време там. За него хотелът се беше превърнал в нещо като убежище. Точно там беше отишъл да се възстановява, след като го раниха в онази престрелка. Пак там се беше усамотил, за да се опита да преглътне истината, че вече няма семейство, че вече не е съпруг и баща на пълно работно време.

Леке се беше обадил ей така, без причина. Просто като брат се интересуваше от брат си: движение, което, както Фабел осъзна гузно, беше по-скоро еднопосочно. Щом чу гласа на Леке, той изпита неудържимо желание да избяга от Хамбург и седмици наред да не прави друго, освен да гледа вечно променящия се океан, да захвърли костюмите и градския вид и да се разхожда брадясал, с избеляла от слънцето риза, дънки и джапанки. Образът на любимото убежище беше съвсем ясен в съзнанието му. Сега обаче въображението му добави и спътница — Сузане. Той тутакси взе решение: веднага щом разреши този зловещ случай, да покани Сузане да дойде с него на Силт.

Преди да се обади на дъщеря си, на брат си и на Сузане, той набра номера на клетъчния телефон на Махмут. Турчинът бе бил с Фабел, когато той се беше запознал в Шпайхерщат с бащата на Витренко. Двама от общо четиримата души, присъствали на срещата, бяха мъртви: Фабел искаше да се увери, че Махмут не е третият. Въздъхна облекчено, щом чу гласа му по телефона. Разказа му какво се е случило, когато се е върнал в склада, и с изненада забеляза, че ръцете му треперят. Известно време приятелят му мълча.

— Господи, Ян! Мислех, че живея в страшен свят, но твоят направо ме хвърля в ужас — промълви накрая той. — Не мога да повярвам, че са мъртви. Не мога да повярвам, че е направил това с родния си баща. — Махмут замълча, сякаш обмисляше нещо. — Слушай, Ян, за известно време ще се покрия. Ще се махна от Хамбург. Не знам дали този супер викинг ме разглежда като човек, подлежащ на отстраняване, но не искам да ме направи на нещо като скандинавски кебапчета. Щом се върна, ще се свържа с теб. Но дотогава не ме търси, Ян.

— Разбрах — каза Фабел.

Махмут затвори.

Фабел звънна на Габи. Както винаги, разговаряха кратко и весело. Двамата си имаха нещо като словесна стенография, чрез която вместваха в няколко думи цели абзаци и значения. Фабел се притесняваше, че този случай ще продължи да поглъща почти цялото му време, но искаше Габи да дойде. Тя му каза да не се притеснявал, ако имал работа. Времето, което Фабел прекарваше с нея, му беше по-скъпо и от злато и той не пропускаше възможност да бъдат заедно. Същата пестеливост, която проявяваха към думите, им позволяваше да вместват в малко време голяма стойност.

След като стана от телефона, Фабел се сети, че не е ял. Отиде в кухнята и си направи салата и прекалено силно кафе. Междувременно набра номера на Леке, но затвори още преди, да се е свързал — сети се, че брат му сигурно още е зает в кухнята или с клиентите в ресторанта. Затова се обади на Сузане. Тя беше ужасена, щом разбра какво се е случило в Шпайхерщат, и настоя веднага да дойде. Фабел й отказа: обясни, че ще се върне в управлението за заседанието, което е свикал по случая. Сузане очевидно беше разстроена и притеснена, но когато Фабел й спомена как би искал да отидат заедно на Силт, гласът й стана по-ведър.

— С удоволствие, Ян. Мисля, че ще се отрази добре и на двама ни. Безпокоя се каква психологическа цена ще се наложи да платиш за целия този ужас.

„Аз също се тревожа“, помисли си Фабел.

След разговора със Сузане изяде без особено желание салатата, сипа си още едно кафе и отиде в хола. Включи осветлението и седна на канапето, срещу отражението си в огромния панорамен прозорец. Въздъхна тежко и погледна ръчния си часовник. Трябваше да поразхлаби напрежението, стиснало като с менгеме врата и плещите му, и чак тогава да се върне в полицейското управление. Пресегна се към масичката и взе „Речника на английските фамилни имена“, който Ото му беше подарил. Засмя се тихо. Само Ото знаеше, че Фабел може да намери спокойствие в томове с немска или английска етимология. Обичаше справочниците. Приличаха на океани, в които можеш да излизаш на плаване без строго определен курс, като търсиш първо едни познания, а после се отклониш към друг, съвсем страничен, но точно толкова увлекателен маршрут. В началото провери собственото си име. Знаеше, че „Фабел“ се среща не само в Германия, но и в Холандия и Дания. Беше леко разочарован, когато не откри следи от името сред презимената на Британските острови. Опита да се сети някое необичайно британско име, което е срещал наскоро. Имаше едно, което заради случая веднага излезе на преден план в съзнанието му. Фабел разлисти страниците и откри огромната част, посветена на презимената, които започваха с „Мак“ и всъщност преобладаваха в Ирландия и Шотландия.