Крейг Расселл - Мръсният Хамбург

Фабел чу в далечината все по-силния вой на сирените, наближаващи Шпайхерщат. Изправи се на крака, подпря се с длани на стената и си помогна да стане. Носът и устата му се бяха напълнили с прах и той се изкашля, за да прочисти гърлото си. Продължи да се държи за стената, сякаш, ако се отдалечеше от нея, щеше да се изгуби във вихрушката от прахоляк и мрак. Затвори очи и отново видя ужаса, който Васил Витренко му беше нарисувал с плът и кръв върху стената на склада, видя и стареца, завързан за стълба, така че да бъде принуден да гледа страхотиите и да чува писъците на младата жена, изкормвана пред него. Това беше творение на Витренко. Предназначено за Фабел. При тази мисъл Фабел проумя, че Витренко е искал той да оцелее. Пресметнал е изключително точно всичко: предвидил е време, през което Фабел да види шедьовъра му, да се измъчва в напразни опити да спаси стареца от неминуемата смърт и после да избяга. Така Витренко беше заложил в съзнанието на Фабел два образа, които да го преследват до последния му дъх: изкорменото момиче и примирението, с което старецът бе посрещнал смъртта. И след като бе сложил веднъж завинаги в съзнанието на Фабел тези два образа, той ги бе взривил и унищожил. Изтръгнал ги бе от действителността и ги бе оставил да живеят само в галерията на паметта на Фабел.

Той пак се плъзна надолу по стената и след като седна, усети как в гърлото му се надига ридание. Наложи си да го потисне, отпусна глава върху тухлената стена и зачака помощ.

Събота, 21 юни, 8,30 ч. вечерта,

полицейското управление на Хамбург

Началникът на пожарната докладва на Фабел онова, което той вече знаеше:

— Освен експлозива, при стълба около кабината намерихме следи от леснозапалимо вещество… според мен нефт. След взрива от кабината не е останало почти нищо и каквото е имало в нея е изгоряло веднага. Открихме два отворени петлитрови бидона. И да е имало улики на местопрестъплението, те са унищожени.

Фабел му благодари посърнало и той си тръгна. Спусна се унило мълчание, което Мария се опита да разсее:

— Браунер и екипът криминалисти вече са там — съобщи тя. — Но всъщност няма какво да видят.

Фабел каза, без да поглежда към Мария, Вернер и Паул:

— Той си играе с нас. С мен. Искал е да видя всичко и не ме е убил, за да разказвам. Точно заради това е оставил онези жени в окървавената плевня в Афганистан да висят като музейни експонати по стените: искал е хората да ги видят и после да свидетелстват. — Фабел вдигна очи към колегите си и за пръв път те видяха шефа си объркан и безпомощен. — Такова е неговото изкуство. Точно като платната, които Марлис Менцел е изложила в Бремен.

— И сега какво, шефе? — каза Вернер, но по-скоро като предизвикателство, а не като въпрос.

— Сега се прибирам да си взема душ. — За един ден Фабел се беше нагледал на смърт. Косата и тялото му бяха целите в прах, с каквато той имаше чувството, че са задръстени и устата и гърлото му. — Хайде около десет да се срещнем в полицейското управление.

— Добре, шефе. Да събера ли целия екип?

Фабел се усмихна. Мария не се оплакваше никога. Правеше каквото е нужно, за да се свърши работата.

— Да, ако обичаш, Мария… но не викай Ана. Дал съм й двайсет и четири часа почивка. Стори ми се, че тази операция с Максуейн съвсем я е изтощила.

Мария кимна.

— Но бъди така любезна, свържи се с началника на управлението Ван Хайден и виж дали може да дойде и той на заседанието.

— Добре, шефе.

Събота, 21 юни, 9,30 ч. вечерта,

Пьозелдорф, Хамбург

Трите съобщения върху телефонния секретар на Фабел наподобяваха спасителни пояси, които го връщаха в свят без насилие и убийства: първото беше от дъщеря му Габи. Докато слушаше какво му е казала, Фабел долови още в първите й думи звънтежа на смях. Изпита чувството, че някой смъква тежки прашни завеси в тъмна страшна стая, за да я напълни със светлина отвън. Тази вечер обаче това беше само една от стаите в огромна къща, потънала в мрак.

Габи искаше да навакса за миналата седмица, когато не се бяха видели, и ако е удобно, да прекара с баща си съботата и неделята. Смяташе и да отиде на някакъв концерт на „Die Fantastischen Vier“ [50] Невероятната четворка (нем.). — Б. пр. . Фабел така и не проумяваше какво толкова му харесват на този рап — музика, родена в бедняшките квартали на Ню Йорк, Чикаго и Лос Анжелес и изпълнявана на някакъв уличен английски, — според него той изобщо не се вписваше в Германия. Но Габи си го обичаше — една от безбройните точки на разминаване, които стават все повече, докато детето расте и се превръща в личност, независима от родителя. Фабел въздъхна тежко — никак не беше сигурно, че и тази събота и неделя коварната примка, в която случаят беше впримчил живота му, щеше да се разхлаби.