Крейг Расселл - Мръсният Хамбург

— В началото си се държеше съвсем нормално… В бюфета, както обикновено, имаше няколко униформени и няколко цивилни полицаи. Ханзи започна да нервничи чак когато седнахме на масата. Всъщност бяхме седели известно време, когато… — Лицето на Вернер стана каменно, а очите му замърдаха, сякаш пред него се движеха образите на онова, което си бе спомнил. — Ами да! — После светлината, внезапно озарила лицето му, помръкна точно толкова неочаквано. Вернер погледна мрачно Фабел. — Мамка му…

Събота, 21 юни, 5,30 ч. следобед,

полицейското управление на Хамбург

Веднага щом се върнаха от мизерния приют на Ханзи Краус, Фабел и Вернер се отправиха към кабинета на Ван Хайден. Вече влизаха вътре, а на Фабел му се стори, че още усеща смрадта на мухъл и нечистотии, която се носеше във въздуха на онази стая и сякаш се беше просмукала в плата на сакото му. Прииска му се неудържимо да си иде вкъщи, да си вземе душ и да се преоблече.

На Ван Хайден определено не му беше до любезности.

— Сигурен ли си, Фабел? — попита началникът на управлението едва ли не преди вратата да се е затворила след Фабел и Вернер.

Фолкер вече седеше пред бюрото на Ван Хайден и не се изправи, само кимна на Фабел, когато той се появи заедно с Вернер. На Фабел му направи впечатление, че върху писалището има две червени папки: лични досиета.

— Обвинението е много тежко…

— Не, господин началник, не съм сигурен. Единственото, с което разполагаме, са няколко факта, за които, общо взето, сме убедени.

Фабел и Вернер вече стояха пред огромното бюро на Ван Хайден. Той им кимна да седнат на двата свободни стола до Фолкер. След като се разположиха на тях, Фабел продължи:

— Според разузнаването на господин Фолкер, от полицейското управление на Хамбург изтича информация, която някой продава на новата украинска банда и по наше мнение на други групировки, замесени в организираната престъпност. Който и да го прави, той, тя или те имат подбуди да убиват всеки, който би могъл да ги разпознае. Според полковник Фолкер са се досетили, че Клугман е федерален агент под прикритие, и или са го издали на украинците, или сами са го очистили.

— По всичко личи обаче, че сами си вършат мръсната работа — намеси се и Вернер. — Ханзи Краус ни разказа, че убийците, които е видял, са били германци, а не чужденци. И им е доставило удоволствие да убиват. Според съдебния патолог тия негодници са изтезавали Клугман, преди да му теглят куршума. А пистолетът, украинско производство, който Ханзи е намерил, е оставен нарочно, за да ни тласне в погрешна посока.

Нататък продължи Фабел:

— И когато Краус е докаран тук да разгледа снимките, Вернер го води долу в бюфета, където някой го подплашва така, че той моментално си плюе на петите. Малко след това Краус лежи мъртъв в приюта и убийството му е инсценирано така, че да прилича на смърт от свръхдоза.

През цялото време, докато двамата говореха, Ван Хайден седеше с мрачно лице. На Фабел му направи впечатление, че вниманието на Фолкер е насочено не към разказа им, а към начина, по който Ван Хайден ще реагира на него.

— Добре… свидетелствата сочат към корумпирани полицаи. Но какви по-точно са доказателствата срещу тези двама полицаи? — попита Ван Хайден, при което взе червените папки с личните досиета и ги метна през широкото писалище, така че те да се озоват точно пред Фабел.

— Засега, господин началник, нямаме никакви обективни, неопровержими доказателства — отговори той. — Но описанието на външността им, което направи Ханзи, потвърждава, че става въпрос именно за тях. Освен това… — Фабел отвори едната папка и забучи пръст в снимката в горния десен ъгъл на първата страница. — Докато бях в кабинета му, видях няколко купи от боксови турнири, едната от които за средна категория при младежите в Харбург-Хамбург. Той е израсъл именно там. Ханзи Краус спомена, че по-възрастният от двамата убийци е разправял как е живял в този квартал. — Фабел отвори и другата папка. — Наркоманът описа и втория, по-млад мъж, който е натиснал спусъка, и каза, че е приличал на културист. Не се сещам как по-точно можем да опишем този човек.

— Всичко това са косвени доказателства, които изобщо не звучат убедително — възрази Ван Хайден.

— Така е — потвърди Фабел, — докато не открием неопровержими доказателства срещу тях. Започваме с цялостен оглед на местопрестъплението. Момчетата от тамошния полицейски участък знаят, че го смятаме за убийство, и съм сигурен, че нашите приятелчета тук вече са научили. Но най-убедителното доказателство е реакцията на Краус в служебния бюфет, колкото и субективна да е тя.