Гийом Мюссо - Парижката квартира

Отговорът на втория въпрос беше — вероятно не. Що се отнася до мястото, където са били държани, те смятаха, че са го намерили. В Ню Йорк няколко часа по-рано Кутанс бе изпълнил инструкциите на Маделин, която вярваше на интуицията си, и бе позвънил на съпруга на Исабела. Андре беше потвърдил, че процедурата по получаването на имуществото на Адриано се е проточила поради правни усложнения във връзка с изчезването на Бианка. Въпросът бил решен едва след като съдията, отговарящ за разследването, подписал смъртния акт на лелята на Исабела.

— Андре, освен къщата наследихте ли други недвижими имоти? Земя? Вила? Хижа?

— Старата фамилна къща на Сотомайор в Тибъртън.

— Ходили ли сте там наскоро?

— Никога не сме ходили! Исабела мрази онзи пуст район, а самата къща направо й вдъхва страх! Виждал съм нейни снимки — мястото прилича по-скоро на Амитивил, отколкото на Мартас Винярд.

— Кой живее там сега?

— Никой. От една година се опитваме да я продадем, но няма наплив от купувачи, а и агентът по недвижими имоти не е много кадърен.

Гаспар бе записал адреса. Когато бе предал на Маделин разговора си с Андре, тя бе отбелязала, че не е логично старият Ернесто да не се е опитал да се отърве от тази барака, когато се е разболял от рак и е отишъл да живее при сина си в Ню Йорк. Предположението, че именно тази къща е скривалището на Адриано, ставаше все по-правдоподобно. Разбира се, не беше никак лесно човек да работи в Ню Йорк и да осигурява провизии на държаните в плен, но беше осъществимо.

Сърцето на драматурга се беше разтуптяло и кръвта бе запулсирала в слепоочията му.

— Не се увличайте, Кутанс. Единственото, което можем да открием, са два трупа — бе охладила ентусиазма му Маделин, преди да поемат на път.

След повече от четири часа пътуване вече се движеха по околовръстното шосе на Бостън. Малко след Бърлингтън спряха да заредят гориво на една бензиностанция. Гаспар веднага се зае със задачата, но превързаните ръце го затрудняваха да държи пистолета за зареждане.

— По-добре идете за кафе — каза Маделин, като взе пистолета от ръцете му.

Той се предаде и се отправи към топлия уют на бензиностанцията. Пусна няколко монети в автомата за напитки. Две дълги кафета без захар. Беше почти осем часът вечерта. В някои семейства празнуването на Бъдни вечер вече бе започнало. От тонколоните се лееха коледни песни от Великата американска песнопойка. Гаспар разпозна „Старите детски влакчета“ в изпълнение на Роджър Милър. Баща му обичаше да свири на китара нейната френска версия „Малкото момче“, популяризирана от Греъм Олрайт. Макар и възрастен, той още пазеше ярки спомени от първите си Коледи. Най-щастливите си мигове бе прекарал в двустайния апартамент на баща си — само 37 кв. м, намиращ се на площад „Пол Лафарг“ в Еври. Още се виждаше как вечерта на 24 декември поставяше под елхата бисквити и чаша горещ чай в очакване на Дядо Коледа. Спомняше си коледните подаръци, с които си играеше с баща си: Големия Джим, детското влакче с релси, Вълшебното дърво, Лакомите хипопотами…

Обикновено избягваше този спомен, защото го разплакваше. Тази вечер обаче го прие с удоволствие като един красив момент, за който си мислеше с благодарност. И това промени всичко.

— Студено е — оплака се Маделин, като седна до него на един от нестабилните столове край високата пластмасова масичка.

Тя реши да изпие кафето си на един дъх, но то се оказа прекалено горещо, така че го изплю обратно в чашата.

— По дяволите, Кутанс, да ме убиете ли искате? Дори с едно кафе ли не можете да се справите?

Маделин Грийн в цялото й великолепие. Гаспар невъзмутимо стана от стола си и отиде да й донесе ново кафе. И дума не можеше да става да се скара с нея и да наруши хода на разследването.

Докато чакаше, младата жена погледна телефона си. Вниманието й привлече есемесът от Доминик By: „Подарък за теб, ако си сама на Бъдни вечер. Весела Коледа!“ Лаконичният есемес бе придружен от обемен прикачен файл. Тя кликна върху него, за да го отвори. By бе успял да получи извлечение от банковата сметка на Адриано. То представляваше истинска златна мина.

— Откъде се взе така внезапно това радостно изражение? — попита Гаспар, като й подаде чашата кафе, която й носеше.

— Хвърлете един поглед на този документ — отвърна тя, като му препрати PDF файла на неговата електронна поща. — Това са разходите на Сотомайор. Първо ще ги разгледаме подробно и после ще говорим. Търсете повторения.