Гийом Мюссо - Парижката квартира

— Превозното средство на Беатрис Муньос ли е било? Тя е убила и други деца, нали?

Гаспар осъзна, че той крие нещо от него.

— По дяволите! Какво премълчавате, Стокхаузен?

Кабината на асансьора пристигна и вратите се отвориха, но Кутанс не сваляше очи от учения. Мъжът дишаше учестено, сякаш току-що бе пресякъл на бегом Манхатън.

— На онази постелка са намерени следи от кръв от сина на Лоренц, но не само от него… Имало е и други следи — кръв, слюнка от други хора.

— На деца?

— Невъзможно е да се каже.

— Какво е вашето обяснение?

— Не знам! Аз не съм нито полицай, нито съдебномедицински експерт. Може да са хиляда неща — следи от контакт…

— А вие как смятате?

Стокхаузен изпъшка:

— Смятам, че в багажника на този автомобил са превозвани и други тела.

Маделин прие разговора, докато шофираше.

— Слушам те, Доминик.

— Направих това, което поиска, Мади, разрових се в случая на Сотомайор и открих нещо много странно.

Макар и в отпуска, Доминик By говореше с характерния тон на ликуващ ловец.

— За брата ли?

— Да, за Рубен. Няколко седмици преди смъртта си той отишъл в полицейското управление в Гейнсвил, за да съобщи за изчезването на собствената си майка.

— Бианка Сотомайор?

— Точно така. Родена през 1946 г., шейсет и пет годишна по време на събитията. Току-що се била пенсионирала. Преди това е работила в различни болници, първо в Масачусетс, после в Торонто, Мичиган и Орландо.

— Имала ли е съпруг? Приятел?

— Омъжвала се е само веднъж за Ернесто Сотомайор, бащата на Адриано и Рубен. След това е живяла с канадски лекар и търговец на автомобили в Орландо, който е починал през 2010 г. По време на изчезването й се е срещала с млад, четирийсет и четири годишен мъж, който е държал спа център в региона. Напоследък, изглежда, се котират старите жени.

— Изчезването й било ли е разследвано?

— Да, но не е довело до нищо. Досието е празно. Никакви предварителни признаци, никакви улики, никакви следи. Бианка Сотомайор сякаш се е изпарила.

— И съдията в крайна сметка я е обявил за мъртва?

— Да, през ноември 2015 г.

„Именно затова процедурата за наследството на Адриано се е проточила толкова дълго“, помисли си тя.

— Свърших своята част от работата, Мади. Сега ми кажи защо толкова те интересува този случай.

— Ще ти се обадя по-късно — обеща тя и затвори, без да му даде време да я засипе с въпроси.

Бедна след това позвъни на Исабела, но попадна на гласовата й поща. Тогава реши да се свърже с Гаспар.

— Къде сте, Кутанс? В Манхатън?

— Че къде да бъда? Да се пека на слънце в Папеете или Бора Бора ли? Току-що бях при Стокхаузен. Попаднах на следа. Можете ли да си представите…

— По-късно — прекъсна го тя. — Ще мина да ви взема. Наех кола, в момента пътувам по Южната щатска магистрала в района на Хемпстед. Връщам се от Хамптънс. Много дълга история. Ще ви я разкажа.

— Аз също имам много неща за разказване.

— Ще ми ги кажете по-късно, остава ми един час път. Междувременно бих искала да ми направите една услуга.

Гласът на Маделин — ясен и решителен — подсказа на Гаспар, че сега тя не е в същото настроение, както предната вечер.

— Слушам ви.

— През две улици от хотела, на Томас Стрийт, има магазин за професионални инструменти, наречен „Хогарт Хардуеър“. Вие…

— Какво да направя там?

— Оставете ме да се изкажа, де! Имате ли лист и химикалка? Запишете си какво да купите: две електрически фенерчета, флуоресцентни лампи, кози крак от закалена стомана, клещи…

— И къде ще отидем с тези неща?

— Това вие ще ми кажете. Направете точно каквото ви казвам. Чувате ли ме, Кутанс?

Явно Маделин бе открила нещо, което я бе накарало да отхвърли предишните си съмнения относно обосноваността на това разследване. Нещо, което той не би могъл да открие сам.

Гаспар си каза, че ненапразно е отишъл да я потърси в Мадрид.

Черното само по себе си е цвят, който съдържа и поглъща всички останали цветове.

Анри Матис

Те бяха напуснали Ню Йорк в ранния следобед, поемайки по пътя на изток в най-натоварения трафик. Първите сто километра до Ню Хейвън бяха кошмарни. Претоварена магистрала, осеяна с голям брой пътни възли. Градски ад, който се простираше до безкрая. Агонизиращ район, разяждан от бетонни метастази, задушен от изгорели газове и фини прахови частици.

Маделин и Гаспар се възползваха от пътуването, за да съберат парчетата на мрачния пъзел. Историята на едно опропастено детство, на насилие, което в крайна сметка бе породило десетократно по-голямо насилие, на ежедневна жестокост, която години по-късно бе породила убийствена лудост. Историята на бомба със закъснител. Историята на малко момче, което родителите — всеки по свой начин — бяха превърнали в чудовище.