Гийом Мюссо - Парижката квартира

Обаче Бианка не беше се отървала толкова леко. Адриано бе измислил как да извършва до безкрай същото престъпление, за да я застави да преживява стотици пъти смъртта на неговия брат, да я накара да страда, като й наложи едно рафинирано наказание, което сигурно дълго бе обмислял.

През февруари 2012 г. той бе отвлякъл от детската градина в Шелтън малкия Мейсън Мелвил и го бе отвел при майка си. Затворената Бианка е нямала друг избор, освен да се грижи усърдно за детето. Тя навярно го е гледала с двойно по-голяма всеотдайност, за да се опита да смекчи травмата на двегодишното момченце, отделено брутално от родителите си, за да живее в някаква тъмна изба с непозната жена. Бианка със сигурност се бе привързала към него. Обаче в средата на пролетта Горския цар бе взел без предупреждение детето от майка си и го бе убил — вероятно пред очите й, а после бе захвърлил тялото му край езерото. През следващите две години Адриано три пъти бе извършил същото злодеяние с Калеб Кофин, Томас Щурм и Даниъл Ръсел.

Маделин вече нямаше никакви съмнения относно самоличността на Горския цар. Убиецът беше Адриано, но противно на общоприетото схващане, истинските му жертви не бяха децата. Колкото и да беше трудно да се признае, клетите деца бяха само косвени щети, средство за причиняване на безкрайни мъки на неговата единствена жертва — собствената му майка.

Близо до Мистик трафикът най-накрая се урегулира. Пикапът продължи покрай крайбрежието на изток, след това пое през щата Роуд Айлънд към Провидънс. Слушайки радио, човек не можеше да забрави, че до Бъдни вечер оставаха само няколко часа. От Дийн Мартин до Нат Кинг Коул, всички поп певци сякаш се бяха уговорили да внесат повече задушевност във вечерния ефир. Тъкмо свършваше „Бялата Коледа“ в изпълнение на Луис Армстронг и Синатра вече запяваше „Джингъл Белс“.

Мислите на Гаспар не се различаваха много от тези на Маделин. В съзнанието му изникна древногръцкият мит за наказанието, наложено от Зевс на Прометей, задето откраднал свещения огън от боговете: той бил прикован към една скала и всеки ден долитал орел, за да кълве черния му дроб, който заздравял през нощта, и мъчението се подновявало на следващия ден. Едно безкрайно страдание! Възмездие, което не се различаваше много от това, което Адриано бе наложил на своята майка — многократното убийство на любимия й син.

Кутанс се замисли за огромната омраза, която трябва да се е била насъбрала в душата на Сотомайор, за да стигне той до такова безумие, и за злата участ на всички, озовали се случайно на пътя му.

През декември 2014 г. по някакъв странен каприз на съдба та неговата смъртоносна лудост се сблъскала с две други съдби. Тримата „Майстори“ случайно се срещнали отново. Обаче ярките цветове от 90-те години на миналия век били заменени с тези на кръвта и мрака.

Беатрис Муньос, с която Адриано бил продължил да поддържа контакт от време на време, била подвластна на собствените си демони. Колкото и парадоксално и угнетяващо да изглеждаше, можеше да се каже, че Беатрис била негова посестрима по страдание. Страдание, което породило друго страдание. Тя изпитвала същата изпепеляваща омраза, караща човек да причини най-големите злини на хората, които най-много е обичал. Но между тези две погубени души имало огромна разлика — в своето безумие Беатрис не прекрачила чертата. Тя измъчвала физически и психически Пенелопе Лоренц, но не отнела живота на Джулиан.

Когато решила да върне детето на родителите му, Беатрис се свързала с Адриано, когото смятала за честен полицай, за да го помоли да бъде посредник. Определила му среща при Нютаун Крийк, поверила му детето да го предаде на баща му и отишла да се хвърли под влака.

Ето при какви невероятни обстоятелства синът на Шон се озовал в багажника на колата на Горския цар. Случайност, която му спестила необходимостта да отвлича друго дете. Той завел Джулиан в скривалището, където според вече установения обичай го поверил на Бианка.

Минали седмици. Верен на досегашния си начин на действие, Сотомайор планирал да убие Джулиан в края на февруари или началото на март. Само че на 14 февруари 2015 г. Горския цар нелепо бил намушкан до смърт пред къщата си от някакъв дребен дилър на наркотици.

Гаспар примигна и се върна към реалността. Това бе поредицата от събития, които двамата с Маделин бяха успели да възстановят, попълвайки празнините с редица предположения. Може би грешаха, но дори и да бяха прави, оставаха два въпроса без отговор. Къде Горския цар бе държал затворени своята майка и жертвите си? И най-важното, имаше ли дори и най-малката вероятност Джулиан и Бианка все още да са живи почти две години след смъртта на техния тъмничар?