Гийом Мюссо - Парижката квартира

— Публикуваната на сайта информация е невярна — повтори Маделин, като повиши глас. — В нея не се споменаваше за съвместно наемане на къщата.

Галеристът поклати глава.

— Къщата на Шон Лоренц не е предлагана за съвместно наемане — увери я той.

— Ами вижте сам — каза раздразнено тя, като му подаде два напечатани листа — нейният договор за наем и идентичният договор, показан й от Гаспар Кутанс, на когото се бе натъкнала, излизайки от банята преди час.

Галеристът взе документите и ги прочете набързо с озадачено изражение.

— Наистина, явно е станала грешка — призна той най-накрая, като намести очилата си. — Сигурно се дължи на някакъв бъг в програмата, но честно казано, не знам много за тези неща. С изпращането на съобщението за публикуване на сайта се занимаваше Надя — една от нашите стажантки. Мога да се опитам да се свържа с нея, но тя замина тази сутрин да прекара празниците в Чикаго и…

— Вече изпратих имейл до сайта, но това няма да разреши проблема ми — прекъсна го Маделин. — Мъжът, който сега е в къщата, току-що е пристигнал от Съединените щати и няма намерение да я напусне.

Лицето на Бернар Бенедик потъмня.

— Изобщо не трябваше да давам под наем тази къща! Дори от гроба си Лоренц продължава да съсипва живота ми! — изръмжа той, ядосан на свой ред, после добави с въздишка: — Знаете ли какво? Ще ви върна парите.

— Не искам пари. Искам това, което беше договорено — да ползвам къщата самостоятелно.

Маделин натърти върху последната дума, изпитвайки ирационалното убеждение, че трябва да пребивава именно на това място.

— В такъв случай ще върна парите на господин Кутанс. Искате ли да му се обадя?

— Няма да ми повярвате, но той няма телефон.

— Ами тогава му предайте моето предложение.

— Говорих с него само пет минути. Не изглежда много сговорчив.

— И вие не изглеждате сговорчива — отвърна Бенедик, като й подаде визитната си картичка. — Обадете ми се, след като говорите с него. А пък ако решите да разгледате галерията, ще успея да му напиша кратко писъмце, за да се извиня и да му предложа обезщетение.

Маделин пъхна правоъгълното картонче в джоба на джинсите си и се обърна, без да благодари на събеседника си, съмнявайки се в ефекта, който щеше да има писъмцето на галериста върху Кутанс, който очевидно беше агресивен и инатлив грубиян.

Беше станало обяд. Тъй като нямаше хора, Маделин реши да разгледа картините. Галерията бе специализирана в областта па модерното и уличното изкуство. В първата зала бяха изложени само голямоформатни картини, като нито една от тях не беше озаглавена. Монохромни, гладки повърхности, мрачни цветове, с видими резки от макетно ножче и дупки от ръждясали пирони. В противовес на първата, втората зала бе изпълнена с ярки цветове и енергия. Изложените творби бяха нещо средно между графити и азиатска калиграфия. Маделин ги разгледа с любопитство, но без никаква емоция.

Този род картини често не й импонираха. Честно казано, тя никога не бе разбирала съвременното изкуство. Като всички хора, беше чела статии и бе гледала репортажи за успеха на художници, станали знаменитости — диамантения череп на Деймиън Хърст и инсталациите му с животни, потопени във формалин, омарите на Джеф Коне, предизвикали полемика във Версайския дворец, провокативните графити на Банкси, елхата на Пол Маккарти с формата на секс играчка на площад „Вандом“, — но все още не беше намерила ключа, който да й отключи вратата към тази вселена.

Изпълнена със съмнения, тя все пак влезе в последната зала. където бяха представени разнородни творби. „Това е една голяма дивотия“, помисли си Маделин, спирайки се неволно пред поредица от надуваеми скулптури с формата на фалос в електрикови цветове, после пред персонажи в стил манга порно, отлети от розова смола. Експозицията продължаваше с два големи скелета, замръзнали в екстремна поза от „Кама Сутра“, монументални скулптури от лего тухлички и бяла мраморна статуя на Химера с тяло на лъв и главата и бюста на Кейт Мое. По-навътре, в дъното на помещението, беше изложена колекция от оръжия — кремъклийки, мускети, аркебузи, — изработени от рециклирани материали: консервни кутии, изгорели крушки, железни и дървени кухненски прибори, сглобени с тел, изолирбанд и канап.

— Харесва ли ви?

Маделин стреснато се обърна. Потънала в съзерцание на творбите, тя не беше чула приближаването на Бернар Бенедик.

— Не съм познавачка, но веднага мота да ви кажа, че не са от нещата, които харесвам.