Гийом Мюссо - Парижката квартира

Тя изтича до кубрика и се върна с кирката. Отначало смяташе, че ще разбие стъкленото покритие още с първия удар, но матовото стъкло се оказа необичайно дебело. Тя го удари с всичка сила и после отново и отново. Отне й четвърт час, за да пробие дупка в стъклената повърхност, след това използва лоста, за да откърти всички плочки. Снегът веднага заваля през образувалия се отвор.

Младата жена хвърли в него една от флуоресцентните лампи, които бе напъхала под колана си, и видя под краката им триметрова бездна.

— В рулевата рубка има въжена стълба! Ще отида да я донеса — извика тя и хукна в обратната посока.

Кутанс остана сам край бездната — объркан, с отнесено изражение и безумен поглед. Ужасната смрад на риба, изпражнения и урина, която идваше отдолу, го измъкна от вцепенението. Някой със сигурност е бил затворен там.

Стори му се, че чува глас сред фученето на вятъра. Глас, който викаше за помощ. Нямаше търпение да дочака връщането на Маделин, така че съблече палтото си и скочи в трюма.

Гаспар се приземи тежко и се търкулна в прахта. Докато се изправяше на крака, от ужасната воня му се повдигна. Познаваше това зловоние, това беше миризмата на смъртта. Той вдигна флуоресцентната лампа и пое в мрака.

— Има ли някой тук?

Единственият отговор беше воят на виелицата, която разтърсваше кораба.

Всички люкове и илюминатори бяха залостени. Макар че всяка глътка замърсен въздух беше истинско мъчение, този отсек не беше толкова влажен като останалата част на ръждясалия кораб. Тук атмосферата беше по-тягостна и колкото повече отиваше към кърмата, толкова по-дълбока ставаше тишината. Внезапно бурята му се стори много далече, сякаш се беше озовал в някакъв паралелен свят.

Когато очите му привикнаха с тъмнината, Кутанс осъзна, че не се намира в трюма, а в някакво работно помещение, където рибарите са сортирали и изкормвали рибата.

Той мина край една конвейерна лента, огромен бункер от неръждаема стомана, транспортьор с куки и метални улеи. Зад купчина дървени скари се натъкна на това, което неизбежно знаеше, че ще открие, още когато бе подушил миризмата на смърт — трупът на Бианка Сотомайор. Свито на кравай, тялото на старицата лежеше на пода сред бетонни блокчета.

Гаспар освети трупа с лампата си. Останките на Бианка бяха неузнаваеми. Осеяната с мехури гъбеста кожа се свличаше от плътта. Ноктите бяха изпадали. Подпухналото тяло, покрито с жълти и черни петна, беше в последен стадий на разлагане. Драматургът събра всичките си сили, за да не припадне пред тази непоносима гледка. Щом въпреки студа миризмата на гниене беше толкова силна, това означаваше, че Бианка не е умряла много отдавна. Макар да не беше лекар, беше готов да се обзаложи, че това се е случило преди три седмици или най-много преди месец.

Кутанс продължи нататък по тъмния коридор, потиснат от мрачната тишина. Треперещ от студ, той усещаше как страхът му все повече нараства. Беше постоянно нащрек, напрегнат, готов да реагира. Готов на всичко! Настъпил бе мигът, който беше чакал двайсет години — развръзката на нещо, което бе започнало много преди да чуе за Шон Лоренц. Изходът от битката между сенчестата и светлата страна, които винаги бе носил в душата си.

Последните дни бяха неочаквани, изпълнени с изненади. Когато бе пристигнал в Париж преди пет дни, дори не бе предполагал, че вместо да пише пиесата си, ще се спусне като спелеолог в дълбините на собствения си живот, за да се бори с демоните си и да открие качествата си, които смяташе, че е загубил безвъзвратно.

Той мобилизира цялата си останала сила, интелигентност и вяра. На няколко пъти бе близо до припадък, но по някакъв начин успя да остане на крака. Може би нямаше да издържи още дълго, но поне беше стигнал дотук, до ръба на бездната, до леговището на чудовището. Сега се готвеше за решаващата битка, защото знаеше, че чудовищата никога не умират наистина.

— Ехо, има ли някой?

Гаспар продължи да върви в мрака. Флуоресцентната лампа явно беше дефектна, защото вече светеше много слабо. Внезапно усети, че подът под краката му стана по-стръмен и проходът се стесни. Не виждаше почти нищо. По-скоро се досети, отколкото различи в тъмнината множество консервни кутии, два сламеника, купчина одеяла, а до тях кашони и щайги, покрити с паяжини.

След това се натъкна на стена от дървени скари, натрупани пред нова плетеница от шлангове и чугунени тръби, която не му позволяваше да продължи нататък.