Гийом Мюссо - Парижката квартира

Отгоре на всичко цялото гробище не беше достъпно за кола. Нямаше ясно обозначени кейове, нито бетонирани или маркирани алеи. На места пикапът се движеше по изровени пътища или задънени разкаляни пътеки, по които бе по-добре да се върви пеша, за да не затъне автомобилът.

Точно когато минаваха по един от тези преки пътища, след като бяха подминали огромна пясъчна пустош, където бе затънал един армейски влекач, вниманието на Маделин бе привлечено от нещо необичайно — средно високи дървета, които буквално растяха във водата, и десетина храсти, засадени от двете страни на покрита с пясък и торф пътека. Всичко това изглеждаше твърде подредено, за да е саморасло. Но кой би засадил растителност тук и защо? Тя счупи с крак една клонка. Гаспар се наведе да я вдигне, за да я разгледа.

— Човек би казал, че дървото кърви — отбеляза той, сочейки към червения сок, който бе избил на мястото на счупването.

— По дяволите — изруга тя. — Тези дървета са…

— Какви?

— Черни елши.

Дървото, което плаче с кървави сълзи. Дървото на възраждането след зимата. Дървото на живота след смъртта.

Водени от живия плет от елшови храсти, те изминаха стотина метра по тясна, настлана с дъски пътека и видяха високия и компактен силует на гниещ кораб, закотвен до импровизиран понтон.

„Найт Шифт“ беше траулер, дълъг над двайсет метра. Сега представляваше купчина старо желязо, покрита с ръжда, водорасли и кал.

Без да се поколебае нито за миг, Маделин си помогна с една дъска, за да стигне до фалшборда, и скочи на палубата. Там, борейки се с насрещния вятър, тя се промуши под козловия кран, прекрачи лебедката и стигна до мостика. Гаспар я следваше по петите. Навалелият сняг бе започнал да замръзва, превръщайки палубата в ледена пързалка. Тя бе пълна с дебели въжета, макари, кабели, скъсани мрежи, спукани гуми.

По една хлъзгава стълба Маделин стигна до рулевата рубка. Там таванът течеше. Подът беше продънен и по мухлясалите стени бе избила влага. Покрита с лепкава мръсотия, рулевата рубка бе напълно опустошена — рулят, радарите, радиостанциите и другите навигационни прибори бяха изтръгнати от местата им и отнесени. До един пожарогасител на стената Маделин видя да виси някакъв наполовина мухлясал ламиниран документ — план на траулера, в който бяха посочени мерките за безопасност, които трябва да бъдат предприети в случай на пожар, и пътя за евакуация.

Те напуснаха рулевата рубка и се отправиха към кубрика, където повечето дървени прегради бяха рухнали. Отначало попаднаха в тесен коридор — някогашния камбуз, където трябваше да се промъкнат покрай стара готварска печка и един хладилник, а след това в две разрушени каюти, превърнати в строителна площадка. В единия ъгъл бяха струпани торби цимент, кирка, мистрия и много други инструменти, които бяха покрити с полиетилен. В другия ъгъл върху стара койка сред счупени шишета и мъртви плъхове десетки празни кашони гниеха в локви от застояла вода. Маделин откъсна етикета на един от кашоните и го показа на Гаспар. „Лиоф Фуудс“ — фирмата, специализирана в продажбата на продоволствени пакети за оцеляване.

За първи път бяха толкова близо до истината.

Като се ориентираха по плана на кораба, те слязоха в машинното отделение, което сега беше царство на плъховете и корозията. При тяхната поява тварите се разбягаха да се скрият под тръбите, които минаваха по пода. В дъното на помещението имаше покрита с ръжда метална врата, която се оказа заключена. Маделин помоли Кутанс да й свети с фенерчето си и се опита да я разбие, но нито козият крак, нито лостът свършиха някаква работа.

Двамата се върнаха на палубата и водейки се по плана, започнаха да търсят друг начин да влязат в трюма. Без успех. Ако някога бе имало някакъв люк, той явно отдавна беше заварен.

Без никакво намерение да се отказват, те изследваха всяко кътче на палубата. Заради силното фучене на вятъра бяха принудени да си крещят, за да се чуват. Като залитаха под яростните му пориви, двамата се мъчеха да разчистват снега с краката си. Бързаха колкото могат, но замръзналите им крайници не ги слушаха. Не след дълго те се отказаха да разговарят и предпочетоха да общуват с жестове.

От двете страни на траловата лебедка забелязаха на палубата две продълговати вдлъбнатини, покрити с плочки от матово стъкло. Гаспар предположи, че са някакви люкове, позволяващи на дневната светлина да прониква в трюма. Малко по-нататък Маделин откри две вентилационни решетки.