Ларс Кеплер - Свидетел на огъня

— Полицията — казва любезен глас в ухото ѝ. — С какво мога да помогна?

— Бих искала да говоря с някого, който се занимава с онова, дето се случи в Сундсвал — казва Флура с разтреперан глас.

— За какво става въпрос?

— Мисля… че видях оръжието, с което е извършено убийството — прошепва Флура.

— Аха — отговаря телефонистката. — Тогава предлагам да говорите с нашия отдел за сведения. Свързвам ви с тях.

Флура тъкмо се кани да протестира, когато чува изщракването в слушалката. Само след няколко секунди отговаря нова жена:

— Телефонът за сведения на полицията, с какво мога да ви помогна?

Флура не знае дали жената е същата, която се бе ядосала на лъжата за окървавения нож.

— Бих искала да говоря с някого, който работи по убийството в Сундсвал — опипва почвата тя.

— Можете първо да говорите с мен — отговаря гласът.

— Било е голям камък — казва Флура.

— Не мога да чуя какво казвате. Говорете по-високо, ако обичате.

— Онова, дето се случи в Сундсвал… Трябва да търсите голям камък. От долната му страна има кръв и…

Флура замълчава и усеща как потта започва да се стича под мишниците ѝ.

— Откъде знаете нещо за убийствата в Сундсвал?

— Имам… Някой ми разказа.

— Някой ви е разказал за убийството в Сундсвал ли?

— Да — прошепва Флура.

Чува сърцето си да бие в слепоочията, ушите ѝ пищят.

— Продължавайте — подканя я жената.

— Убиецът е използвал камък… камък с остри ръбове, това е единственото, което зная.

— Как се казвате?

— Няма значение, исках само…

— Познавам гласа ви — отвръща полицайката. — Обадихте се и преди и говорехте за кървав нож. Попълних оплакване срещу вас, Флура Хансен. Препоръчвам ви да отидете на лекар, защото вероятно се нуждаете от помощ.

Полицайката затваря и Флура остава да седи с телефона в ръка. Потръпва толкова силно, че прекатурва ролката за домакинска хартия, когато пликът с покупките се преобръща от само себе си в антрето.

Преди час Елин Франк се прибра в апартамента си след дълга среща с управата на голямата дъщерна фирма „Кингстън“, за да обсъдят две от компаниите на холдинга във Великобритания.

Изпълва я безпокойство, когато се сеща как смеси валиум и алкохол, и спа с фотографа от „Вог“. Повтаря си, че е имала нужда да се разсее от мрачните мисли, че е било малка авантюра, от която е имала нужда, тъй като отдавна не бе правила секс. Ала цялата се изпотява от срам.

Взела е бутилка „Перие“ от кухнята и преминава през стаите, облечена е със старото си избеляло долнище на анцуг и с изхабена от пране фланелка с нацепена картинка на АББА. В салона се спира пред телевизора точно когато много висока жена се е затичала към една хоризонтална летва за висок скок на огромен стадион. Елин оставя шишето с минерална вода на стъклената масичка, хваща ластика, който носи около китката си, и събира косата си на конска опашка, преди да продължи към спалнята.

По-късно тази вечер ще има конферентен разговор по телефона с филиала в Чикаго, докато ѝ правят маникюр и парафинова баня, а в осем часа ще ходи на благотворителна вечеря, ще седи на една от предните маси, а кавалерът ѝ ще е генералният директор на „Волво“. Шведската принцеса престолонаследничка ще връчва награда от Националния наследствен фонд, а „Роксет“ ще се грижат за доброто настроение на гостите.

Тя влиза между високите гардероби в дрешника си, чува звука от телевизора, но не го слуша, когато започва новинарската емисия. Отваря някои от гардеробите и разглежда дрехите. Накрая изважда металическо зелена рокля, създадена специално за нея от дизайнера Александър Маккуин.

Името Вики Бенет прозвучава от телевизора.

С бумтяща тревога в тялото тя изпуска роклята на пода и се връща в салона.

Големият телевизор има тънка бяла рамка и отстрани изглежда сякаш ярката картина се прожектира директно върху бялата стена. Инспектор на име Уле Гунарсон дава интервю пред мрачен полицейски участък. Опитва се да се усмихва търпеливо, ала в погледа му се чете раздразнение. Поглажда се по мустака и кима.

— Не мога да коментирам текущо разследването — отговаря той и сухо се прокашля.

— Но сте прекратили издирването с помощта на гмуркачи, вярно ли е?

— Така е.

— Означава ли това, че сте открили телата?

— Не мога да отговоря на този въпрос.

Светлината от телевизора примигва в стаята и Елин се взира в кадрите от изваждането на катастрофиралата кола. Кранът я повдига нагоре, тя излиза на повърхността и се залюлява. Пенейки се, водата изтича надолу, докато сериозен глас обяснява, че автомобилът, откраднат от Вики Бенет, е бил открит в Индалселвен по-рано през деня и че полицията се опасява — както заподозряната в убийство Вики Бенет, така и четиригодишният Данте Абрахамсон са загинали.