Ларс Кеплер - Свидетел на огъня

— Това май не беше най-разумното нещо, което съм правил — казва задъхан.

— Обаче мисля, че намери нещо важно — уточнява Юна.

Поглежда чантата в пълния с вода найлонов плик и я вижда да се носи, почти в безтегловност, в мътната вода. Няколко жълти сламки се раздвижват. Той леко обръща тежкия плик и го вдига нагоре към слънцето. Пръстите му потъват в податливия найлон и се опират о чантата.

— Търсим два трупа, а ти се радваш на някаква си проклета чантичка — въздъхва Гунарсон.

Светлината преминава през плика и сияйна жълта сянка потрепва на челото на Юна. Вижда, че отдолу на чантата има тъмнокафяви петна. Това е кръв. Сигурен е, че е кръв.

— Окървавена е — казва Юна. — Това усети кучето, смесено с миризмата от лоса… Затова не знаеше как да маркира.

Юна отново преобръща тежкия плик. Чантата меко се извива и мътната вода се върти около нея.

Юна стои пред заключените порти на полицейския гараж в голямата индустриална зона по протежението на „Берисгатан“ в Сундсвал. Иска да поговори с техниците и да огледа чантата от язовира, но никой не отговаря нито по телефона, нито на интеркома на портата. Зоната зад високите ограждения изглежда изоставена, паркингът е празен, всички врати са затворени.

Юна сяда в колата и отива до полицейския участък на главната улица, където се помещава Гунарсон. По стълбите среща Соня Раск. Тя е в цивилни дрехи, косата ѝ е мокра след душ, носи лек грим и има доволно изражение.

— Здравей — поздравява я Юна. — Гунарсон горе ли е?

— Майната му — казва тя и прави уморена физиономия. — През цялото време се чувства толкова застрашен от теб и смята, че се опитваш да му отмъкнеш работата.

— Аз съм просто наблюдател.

Тъмните очи на Соня топло проблясват към него:

— Да, чух, че си влязъл право във водата с дрехите и си доплувал до колата на дъното.

— Единствено с цел наблюдение — връща ѝ усмивката Юна.

Соня Раск се разсмива, потупва го по ръката, ала след това сякаш се засрамва и бързо слиза по стълбите.

Юна продължава нагоре. Както обикновено, радиото е включено в стаята за кафе на полицейския участък. Някой говори монотонно по телефона и през две стъклени врати вижда десетима души, които се съвещават около конферентна маса.

Гунарсон седи на късия край на масата. Юна отива до вратата. Една жена, седнала на масата, среща погледа му и поклаща глава, ала Юна въпреки това натиска дръжката и влиза.

— Какво има, по дяволите? — промърморва Гунарсон, щом го вижда.

— Трябва да погледна чантата на Вики Бенет — отговаря Юна кратко.

— В заседание сме — безпрекословно заявява Гунарсон, след което забива поглед в документите пред себе си.

— Всичко е при техниците на „Берисгатан“ — обяснява Ролф притеснено.

— Там няма никой — отговаря Юна.

— Откажи се, по дяволите — процежда Гунарсон. — Предварителното разследване е прекратено и ако питаш мен, вътрешните следователи могат да те схрускат за закуска.

Юна кимва и излиза от участъка, връща се в колата си и остава да седи зад волана. След това потегля към регионалната болница в Сундсвал. Опитва се да определи какво всъщност е това, което не му дава мира относно убийствата в „Биргитагорден“.

„Вики Бенет — разсъждава той. — Милото момиче, което може би невинаги е било чак толкова мило. Вики Бенет е нарязала лицата на една майка и на нейния син със счупено шише.

Били са жестоко обезобразени, но нито са потърсили медицинска помощ, нито са подали сигнал в полицията за извършеното насилие.

Преди да се удави, Вики е била заподозряна за две много брутални убийства.

Всичко сочи, че тя се е подготвила за деянието в «Биргитагорден», изчакала е прикритието на нощта, убила е Елисабет с чук, за да се добере до ключовете ѝ, върнала се е в къщата, отключила е вратата на изолатора и е убила Миранда.

Учудващото е, че Иглата твърди, че Миранда е била убита с камък.

Защо ѝ е било на Вики да оставя чука в стаята си и вместо това да взема камък?“

През главата на Юна на няколко пъти е минала мисълта, че старият му приятел може да греши. Това е една от причините, поради която все още не е споделил с никого подозренията си. Иглата ще трябва сам да представи теория си, когато е готов с протокола.

Другото забележително нещо е, че Вики е заспала в леглото си след убийствата.

Холгер Ялмерт бе нарекъл наблюдението на Юна интересно, ала недоказуемо.

Ала Юна бе видял как прясната кръв е била размазана или избърсана в чаршафите. Час по-късно кръвта бе оставила нови мърляви отпечатъци, когато Вики бе променила положението, в което е спяла.