Ларс Кеплер - Свидетел на огъня

Без свидетели едва ли някога ще получи отговор.

Юна е чел регистъра на „Биргитагорден“ и последната бележка на Елисабет Грим от петъка, ала нищо от кратките записки не предвещава изпълнената с насилие нощ.

„Момичетата не са видели нищо.

Никой не е познавал Вики Бенет.“

Юна вече е решил да се опита да разговаря с терапевта Даниел Грим.

Заслужава си да опита, макар да е мъчно да притесняваш скърбящ човек. Ала Даниел Грим е човекът, в когото момичетата, изглежда, имат най-голямо доверие. Ако някой може да проумее случилото се, това навярно е той.

Юна бавно вдига телефонната слушалка, прорязва го болка в рамото, набира номера. Припомня си терапевта, когато за първи път отиде в „Биргитагорден“. Даниел Грим полагаше усилия да се държи пред момичетата, но лицето му се изкриви от болка, щом разбра, че Елисабет е била убита.

Лекарят нарича острия шок, в който е изпаднал, араузъл. Едно травматично стресово състояние, което би могло много сериозно да засегне паметта на човек за дълго време.

— Психиатричната клиника, Ребека Стенбек — отговаря една жена след няколко сигнала.

— Бих искал да разговарям с един пациент… Казва се Даниел Грим.

— Момент.

Чува пръстите на жената да тракат по клавиатурата.

— За съжаление пациентът не приема разговори — отвръща тя.

— Кой е решил това?

— Лекуващият лекар — хладно отвръща жената.

— Можете ли да ме свържете с него?

Чуват се няколко изщраквания и след това сигналите.

— Ример.

— Казвам се Юна Лина, инспектор от Националната полиция — представя се. — Важно е да говоря с един пациент, който се казва Даниел Грим.

— Да, но това е изключено — тутакси отвръща Ример.

— Разследваме двойно убийство и…

— Никой няма да наруши забраната ми и да застраши рехабилитацията на пациента.

— Разбирам, че на Даниел Грим му е ужасно трудно, но обещавам да…

— Моята преценка — любезно го прекъсва Карл Ример. — Моята преценка е, че пациентът ще се оправи и полицията скоро ще може да започне да го разпитва.

— Кога?

— След два месеца, бих предположил.

— Но на мен ми е нужно да поговоря с него съвсем накратко още сега — опитва Юна.

— Като негов лекар съм длъжен да ви откажа — непоколебимо отговаря Ример. — Той бе ужасно разстроен след разпита на колегата ви.

Флура бърза към вкъщи, помъкнала тежката пазарска торба от супермаркета. Небето се е смрачило, ала уличното осветление все още не е запалено. Присвива я стомахът, като се сети как се обади в полицията, отрязаха я и след това седя с лице, пламнало от срам. От полицията ѝ казаха, че е наказуемо да се обаждаш с лъжливи сведения, но все пак тя взе телефона и позвъни отново, за да разкаже за оръжието, с което бе извършено убийството. Сега не може да се спре отново и отново да превърта разговора в главата си, откакто бе набрала номера за втори път:

— Полицията — обади се същата жена, която току-що ѝ бе отправила предупреждение.

— Казвам се Флура Хансен — каза тя и мъчително преглътна. — Току-що се обадих…

— Относно убийствата в Сундсвал — рече жената със самообладание.

— Знам къде е оръжието, с което е извършено убийството — излъга Флура.

— Наясно ли сте, че ще подам оплакване срещу вас, Флура Хансен?

— Аз съм медиум, видях окървавения нож, той лежи във вода… В тъмна, блестяща вода — това бе всичко, което видях, но аз… Срещу заплащане мога да изпадна в транс и да посоча точното място.

— Флура — сериозно каза полицайката, — в близките дни ще бъдете уведомена, че сте заподозряна в извършването на престъпление и полицията ще…

Флура затвори телефона.

Сега тя подминава малкото магазинче за халал-продукти, спира се и поглежда в кошчето за отпадъци за празни бутилки, премества торбата с покупки в лявата си ръка, продължава до портата, вижда, че ключалката е счупена, и просто влиза във входа.

Асансьорът е заседнал в мазето. Изкачва стълбите до втория етаж, отключва вратата, после влиза във вестибюла и натиска ключа за лампата.

Чува се изщракване, ала светлината продължава да е угасена.

Флура оставя долу торбата с покупките, заключва вратата, събува си обувките и когато се навежда, за да ги премести, космите по ръцете ѝ настръхват.

В апартамента внезапно се усеща мраз.

Тя изважда сметката и рестото от портмонето си и отива в тъмната всекидневна.

Долавя очертанията на дивана, големия протрит фотьойл, черното стъкло на телевизора. Мирише на електрически прах, на прегрели вериги.