Ларс Кеплер - Свидетел на огъня

Без да прекрачва прага, тя протяга ръка и пипнешком търси по тапета ключа на лампата.

Нищо не се случва, когато го натиска.

— Има ли някой вкъщи? — прошепва.

Подът проскърцва и една чаена чаша издрънчава върху чинийката си.

Някой се движи през мрака и вратата на банята се затваря.

Флура го последва.

Балатумът е студен под краката ѝ, както когато е проветрявано твърде дълго в зимен ден. Точно когато Флура протяга ръка, за да отвори вратата на банята, тя се сеща, че Ева и Ханс-Гунар няма да си бъдат у дома тази вечер. Ще ходят на пицария, за да празнуват рождения ден на свой приятел. Макар да разбира, че в банята няма никой, ръката ѝ завършва започнатото движение и отваря вратата.

В сивата светлина, отразяваща се в огледалото на банята, вижда нещо, което я кара да затаи дъх и да отстъпи назад.

На пода, между ваната и тоалетната, лежи дете. Това е момиче, което е скрило очи с ръце. Отстрани до главата ѝ се вижда голяма тъмна локва кръв и малки червени капчици са пръснали по белите ръбове на ваната, чак по тапета и завесата на душа.

Флура се препъва в маркуча на прахосмукачката, размахва ръце и събаря оцветения гипсов релеф от Копенхаген, който принадлежи на Ева, пада назад и удря тила си в пода на коридора.

Подът е студен като замръзнала нива под гърба на Флура, когато тя вдига глава и се озърта в банята.

Сърцето ѝ бумти тежко в гърдите.

Вече не може да види момичето.

По ръба на ваната и по завесата няма никакви петна от кръв. Чифт дънки на Ханс-Гунар лежат на пода до тоалетната.

Тя примигва и си казва, че сигурно ѝ се е привидяло.

Преглъща и обляга глава на пода, чака сърцето ѝ да се успокои. В устата си усеща остър вкус на кръв.

По-нататък в коридора вижда, че вратата на нейната слугинска стаичка е отворена. Побиват я тръпки по цялото тяло.

Знае, че е оставила вратата си затворена както винаги.

Внезапно в посока към стаята ѝ бива засмукан леден въздух. Две малки валма прах се търкалят и тя ги проследява с поглед. Те танцуват, носени от въздушното течение по пода на коридора, между два боси крака.

Флура се чува да издава странен, жалостив звук.

Момичето, което лежеше до ваната, стои на прага на стаята ѝ.

Флура се опитва да седне, но тялото ѝ сякаш е упоено от страх. Знае, че вижда призрак, за първи път в живота си наистина вижда призрак.

Привидението изглежда така, сякаш косата на момичето е била събрана в красива прическа, ала сега е чорлава и кървава.

Флура диша учестено и чува ударите на пулса си да кънтят в ушите ѝ.

Момичето крие нещо зад гърба си, когато тръгва към нея. Спира се с босите си крака едва на крачка от лицето на Флура.

— Какво държа зад гърба си? — пита момичето толкова тихо, че е почти невъзможно думите му да бъдат чути.

— Ти не съществуваш — прошепва Флура.

— Искаш ли да ти покажа ръцете си?

— Не.

— Но аз нямам нищо…

Тежък камък тупва долу зад момичето така, че подът затреперва и трошиците от счупената гипсова картина подскачат.

С усмивка детето показва празните си ръце.

Камъкът лежи зад него, между краката му, тъмен и голям. С остри ръбове, сякаш е изваден от някоя рудодобивна мина.

Момичето изпитателно го побутва с крак и той се залюлява, побутва го тежко настрана.

— Ами умри тогава някой път — промърморва момичето на себе си. — Някой път умри тогава.

Детето прикляква, слага светлосивите си ръце на камъка и го залюлява, опитва се да го хване здраво, но той му се изплъзва, избърсва ръце о роклята си, след което преобръща камъка и той тупва глухо.

— Какво мислиш да правиш? — пита Флура.

— Затвори очи и ще изчезна — отговаря момичето, хваща острия камък и го вдига над главата на Флура.

Камъкът е тежък, но то го държи с разтреперани ръце точно пред лицето на Флура. Тъмната долна страна на камъка изглежда мокра.

Изведнъж електричеството се връща. Лампите светват навсякъде. Флура се претъркулва настрани и сяда. Момичето е изчезнало. От телевизора се разнася говор на висок глас и хладилникът зажужава.

Тя се изправя, запалва още лампи, отива си в стаята, отваря вратата, светва лампата, отваря гардеробите и поглежда под леглото. После сяда на кухненската маса. Забелязва колко силно треперят ръцете ѝ, когато се опитва да набере номера на полицията.

Автоматичната телефонна централа ѝ предоставя няколко алтернативи. Може да подаде сигнал за престъпление, да даде сведение или да получи отговор на общи въпроси. Последната алтернатива ѝ дава и опцията да разговаря с оператор.