Ларс Кеплер - Свидетел на огъня

По-далеч, при ръба на язовирната стена, са застанали двама униформени полицаи заедно с пазач от електроцентралата и гледат през парапета надолу, към гладката вода. Единият полицай посочва нещо, държи рибарски прът с кука.

Около плаващото детско столче са се скупчили боклуци, довлечени от течението. Празна пластмасова бутилка се търкаля към ръба, смърчови дънери, клони и полуразложени остатъци от кашони.

Юна поглежда надолу в черните води. Течението дърпа столчето. Всичко, което се вижда, е сивият му гръб от твърда пластмаса.

Невъзможно е да се види дали в столчето все още седи дете.

— Обърнете го — нарежда Юна.

Другият полицай кимва кратко, след което се навежда колкото му е възможно над парапета. Оставя пръта с куката да раздере гладката водна повърхност и изтегля голям иглолистен клон настрана. Връща куката, пъхва я по-дълбоко под столчето и внимателно го повдига, така че куката да се захване. Дърпа нагоре и водата се разплисква, когато столчето най-сетне се преобръща, излагайки на показ прогизналата тапицерия на квадратчета.

Столчето е празно, каишките се движат бавно във водата.

Юна гледа детското столче, черните каишки и си мисли, че тялото на детето може да се е изхлузило от предпазния колан и да е потънало на дъното.

— Както казах по телефона, изглежда, това е столчето… Не изглежда видимо счупено, но разбира се, трудно е да се различат подробности — съобщава полицаят.

— Нека техниците да използват непромокаем плик, когато го извадят.

Полицаят освобождава куката от детското столче и то бавно се прекатурва отново.

— Нека се срещнем под моста при Индал — казва Юна и се запътва обратно към колата. — Нали там има плаж?

— Какво ще правим?

— Ще поплуваме — отговаря Юна без сянка от усмивка и продължава да крачи към колата си.

Юна спира там, където мостът и земята се срещат, оставя колата с отворена врата, пристъпва напред и обхожда с поглед тревистия склон. От малкия пясъчен плаж закотвен понтон се простира право в струящите води на реката.

Вятърът разтваря сакото му, а под тъмносивата риза се очертават мускулите му.

Продължава да върви по края на пътя и усеща изпаренията от топлата зеленина, уханието на трева и сладостта на теснолистната върбовка.

Юна спира, навежда се и изважда малко стъклено кубче измежду растенията, слага го на дланта си и пак поглежда надолу към водата.

— Ето тук са излезли извън пътя — казва, като сочи посоката.

Единият от полицаите отива до плажната ивица, следва указаната посока и поклаща глава.

— Няма никакви следи, нищо — провиква се в отговор той.

— Мисля, че съм прав — настоява Юна.

— Никога няма да разберем — твърде много е валяло — обажда се другият полицай.

— Но не е валяло под водата — възразява Юна.

Той излиза от пътя и с големи крачки се запътва към брега. Подминава полицая и продължава чак до водата. Следва реката обратно на течението и само след няколко метра забелязва следите от автомобилни гуми по дъното. Успоредните отпечатъци по пясъчното дъно изчезват долу в черната вода.

— Виждаш ли нещо? — провиква се полицаят.

— Да — отговаря Юна, като влиза в реката.

Хладната вода тече около краката му, меко го дърпа настрана. Продължава да върви с широки крачки. Трудно е да види нещо през блестящата, плъзгаща се водна повърхност. Дълги растения се извиват, олюлявайки се. Течението носи мехурчета и прах.

Полицаят влиза след него в реката, като ругае под нос.

Юна долавя очертанията на тъмно образувание на десетина метра разстояние.

— Ще се обадя да извикам гмуркачи — казва полицаят.

Юна бързо съблича сакото си, подава го на полицая и продължава да върви навътре в реката.

— Какво правиш?

— Трябва да разбера дали са мъртви — отвръща той, като подава на полицая служебното си оръжие.

Водата е студена и течението дърпа все по-тежките му панталони. Студени тръпки се множат по краката и долната част на гърба му.

— В реката има дървесни трупи — провиква се другият полицай. — Не можеш да плуваш тук.

Юна крачи навътре, дъното се спуска рязко надолу и когато водата стига до кръста му, той плавно се гмурва. Чува грохот в ушите си, когато слуховите му канали се изпълват с вода. Усеща студа с отворените си очи. Водата е прорязана от слънчеви отблясъци. Разбъркана кал се носи в различните водовъртежи.

Рита с крака, плъзва се по-дълбоко и изведнъж съзира колата. Тя стои по-нататък, встрани от следите от гуми. Течението е отнесло превозното средство към талвега.