Ларс Кеплер - Свидетел на огъня

— Не лъжа — смотолевя Флура и продължава да бърше пода.

— Нали ти е ясно, че трябва да отидеш и да вземеш чашата му, да я измиеш и да му направиш ново кафе.

Флура спира да търка пода, опира дръжката на стената при вратата, извинява се и отива до стаята с телевизора. Усеща ключа и банкнотите в джоба си. Ханс-Гунар дори не я удостоява с поглед, когато взема чашата до подноса за сладкиши.

— Хайде, Ева — провиква се той. — Започва!

Флура потръпва от гласа му, бързо излиза, среща Ева в антрето и улавя погледа ѝ.

— Нали си спомняш, тази вечер трябва да отида на курс за търсене на работа — казва Флура.

— Така и така няма да си намериш работа.

— Не, но трябва да ида, такива са правилата… Ще направя ново кафе и ще се опитам да довърша подовете… та може да се заема с пердетата утре.

Флура плаща на един господин в сив балтон. По лицето ѝ се стичат капчици от чадъра му. Той ѝ дава ключа от вратата и ѝ казва да го пусне в пощенската кутия на антикварния магазин, когато приключи, както обикновено.

Флура му благодари и бързо тръгва по тротоара. Шевовете на старото ѝ палто са започнали да се разшиват. Тя е на четирийсет години, ала момичешкото ѝ лице излъчва самота.

Първият квадрат на „Упландсгатан“ от площад „Уденплан“ гъмжи от антиквариати и магазини за стари вещи. На витрините проблясват кристални полилеи и шкафове с витрини, стари играчки от боядисано тенеке, порцеланови кукли, медали и часовници за камина.

До защитената с решетки стъклена врата на антикварния магазин „Карлен“ има една по-малка врата, която води до подземно помещение. Върху непрозрачното стъкло Флура залепва с тиксо бяла картонена табела.

Стръмна стълба води долу до мазето, където в тръбите се чува шуртене всеки път щом някой отгоре пусне тоалетното казанче или завърти крановете. Флура е наемала помещението седем пъти, за да провежда сеанси. Всеки път са идвали между четирима и шестима участници, което едва е покривало наема. Писала е на няколко вестника, за да ги заинтригува със своите способности да разговаря с мъртвите, ала не е получила отговор. Преди сеанса тази вечер е публикувала голяма обява в ню ейдж списанието „Феномен“.

Флура разполага с броени минути, преди да пристигнат участниците, но знае какво ще направи. Без да се мае, тя размества мебелите в стаята, след което нарежда в кръг дванайсет стола.

На масата в средата поставя двете куклички, облечени по модата от деветнайсети век. Мъж и жена с мънички лъскави порцеланови личица. Замисълът ѝ е с тяхна помощ по-лесно да се внуши усещане за миналото. Веднага след сеансите тя пак ги мушва в шкафа от дъбово дърво, защото всъщност никак не ѝ се нравят.

В кръг около куклите на масата нарежда дванайсет чаени свещи. С кибритена клечка натиква малко стронциева сол в стеарина на една от свещите, след което замаскира дупчицата.

След това бързо отива до шкафа, за да навие стария будилник, така че да иззвъни. Преди пробва този трик четири пъти. Езичето липсва, така че единственото, което се чува, е тракане от вътрешността на шкафа. Ала преди да успее да навие механизма, вратата към улицата се отваря. Първите участници са дошли. Чува се отърсване на чадъри, последвано от стъпки, които слизат.

Флура случайно мярва собствения си поглед в правоъгълното стенно огледало. Спира се, поема си дъх и приглажда с ръка сивата рокля, която си купи от магазина на Армията на спасението.

Щом се поусмихва, мигом придобива по-спокойно изражение.

Запалва тамян и тихо поздравява Дина и Аскер Сибелиус. Те закачат палтата си и приглушено разговарят помежду си.

Участниците почти винаги са възрастни хора, които съзнават, че се приближават към смъртта. Хора, които не могат да се примирят със загубата на свои близки и които не могат да приемат, че смъртта е окончателна.

Външната врата отново се отваря и някой слиза по стълбата. Това е възрастна двойка, която не е виждала преди.

— Добре дошли — поздравява ги тихо.

Тъкмо да се обърне, но спира и изучава с поглед мъжа, сякаш е видяла нещо специално, ала след това се престорва, че се е отърсила от усещането и ги поканва да седнат.

Вратата към улицата се отваря отново и пристигат още гости.

Когато часът е вече седем и десет, Флура осъзнава, че няма да дойдат повече хора. Деветима гости е най-доброто ѝ постижение досега, но все още недостатъчно, за да може да възстанови парите, които е взела назаем от Ева.