Ларс Кеплер - Свидетел на огъня

Асфалтът съхне, дъждовната вода се събира в канавките и плитки локви. Небето е започнало да се прояснява, но в гората все още капе.

Прокурорката се обажда на Юна и той вижда, че тя го наблюдава в огледалото, докато говори.

— Току-що открихме един Денис в Индал — казва тя. — Той е на седем години… и един друг Денис, в Сиге, но понастоящем работи в Лийдс…

— Остават още двама — отбелязва Юна.

— Да, Денис и Лувиса Кармстед живеят в къща до Томинг. Още не сме били там. И има един Денис Роландо, който живее при родителите си южно от Индал. Посетихме родителите му и там няма нищо. Но той притежава голяма индустриална сграда на „Кварнвеген“, в която още не сме влизали… Там едва ли има нещо, защото са разговаряли с него и той явно е в колата си и пътува към Солефтео.

— Разбийте вратата.

— Добре — съгласява се тя и затваря.

Гледката се разширява, ниви обточват пътя от двете му страни. Навред всичко сияе и блести. Червени стопанства са се сгушили до гората, която се простира към безкрая.

По същото време, когато Юна преминава през идиличния Йостаншер, двама униформени полицаи прерязват с ъглошлайф яките метални пръти пред стоманената врата на индустриална сграда. Каскада от искри блика над пътя. Полицаите натискат вратата с мощни лостове, тя се огъва и поддава и те влизат. Светлините от фенерите им се лутат между тъмни форми. Под мръсни найлонови покривала се мъдрят около петдесетина остарели видеоигри, автомати с имена като Space Invaders, Asteroids и Street Fighter 5 5 Space Invaders, Asteroids и Street Fighter (англ.) — Космически нашественици, Астероиди и Уличен боец. — Бел.прев. .

Юна вижда Сусан Йост да говори по телефона, след което отправя поглед към него в огледалото за обратно виждане. Телефонът му иззвънява. Сусан бързо му съобщава, че сега остава само още един адрес. Не е далеч. Би трябвало да са там за десет минути.

Тя намалява и Юна завива след нея вдясно по път между две подгизнали от вода пасбища и след това влиза в гората. Приближават се до жълта дървена къща със спуснати щори на всички прозорци. В добре поддържаната овощна градина растат ябълкови дървета и по средата на парцела е опънат хамак на синьо-бели ивици.

Спират и заедно отиват до една паркирана патрулка.

Юна поздравява колегите си, след което поглежда към къщата със спуснатите щори.

— Не знаем дали Вики е взела колата, за да открадне детето, или просто е искала да има кола и по случайност на задната седалка е имало дете — казва той. — Но какъвто и да е случаят, към този момент трябва да разглеждаме детето като заложник.

— Заложник — тихо повтаря прокурорката.

Тя отива до къщата, позвънява на вратата и извиква, че полицията ще я разбие, ако не ги пуснат да влязат. Някой ходи из къщата. Подът проскърцва и се прекатурва тежка мебел.

— Ще вляза — казва Юна.

Единият полицай охранява външната врата, страничната стена на къщата до тревата и заключената врата на гаража, а другият придружава Юна, който заобикаля сградата.

Обувките и крачолите на панталоните им подгизват във високата трева. От задната страна малко бетонно стълбище води към врата с прозорец от матирано стъкло. Юна го ритва, от рамката се разхвърчават трески и строшено стъкло се разпилява по синия балатум.

Парченцата стъкло хрускат под обувките на Юна, докато той влиза в спретнато перално помещение, оборудвано с ръчна преса за гладене на чаршафи.

„Миранда е седяла на стол, когато е била убита — мисли си Юна. — Елисабет е била преследвана, само по чорапи, през двора, после в пивоварната, опитала е да се спаси, пълзейки, но е била пребита до смърт от някого, застанал пред нея.“

Той усеща тежестта на новия пистолет, който виси в кобура си под дясната му мишница. Оръжието е полуавтоматичен „Смит и Уесън“, 45-и калибър. Пистолетът тежи малко повече от предишния, побира по-малко патрони, но е по-бърз при първия изстрел.

Юна предпазливо отваря скърцаща врата и надзърта в традиционна шведска селска кухня. Голяма керамична купа с червени ябълки е поставена на кръглата маса и от красивата стара печка на дърва мирише на огън. Замразени канелени кифлички са сложени да се размразяват на един поднос, а чекмедже с остри ножове е издърпано напред.

През щорите се мержелее мократа зеленина на овощната градина.

Юна продължава към вестибюла, когато от полилея се разнася звънтене. Стъклени призми се блъскат една о друга. Някой ходи по пода отгоре и полилеят се е разклатил.