Ларс Кеплер - Свидетел на огъня

Прозвучава встъпителната музика на телевизионния сериал.

Ето сега ѝ се предоставя сгоден случай.

Гърбът я прерязва, когато повдига тежката кофа за дръжката и я отнася в стаята на Ева.

Флура затваря след себе си и поставя кофата на пътя като препятствие, така че вратата да не може просто така да бъде отворена.

Сърцето ѝ бие силно, докато изплаква подочистачката в кофата, изстисква излишната вода и поглежда сватбената снимка на нощната масичка.

Ева крие ключа за писалището от задната страна на рамката.

Флура върши всичката домакинска работа в замяна на това да живее в слугинската стаичка. Наложи ѝ се да се върне у Ева и Ханс-Гунар, когато загуби работата си като санитарка в болницата „Свети Йоран“ и помощите ѝ за безработица спряха.

Като дете Флура си мислеше, че истинските ѝ родители ще си я приберат, но те навярно са били наркомани, тъй като Ханс-Гунар и Ева твърдят, че не знаят нищо за тях. Флура дойде тук на петгодишна възраст и не си спомня нищо от времето преди това. Ханс-Гунар винаги е говорил за нея като за някакво бреме и от най-ранна младежка възраст Флура мечтаеше да се махне. Когато беше на деветнайсет години, си намери работа като санитарка и се премести в собствен апартамент под наем в Калхел още същия месец.

От подочистачката капе вода, когато Флура отива до прозореца и започва да бърше пода. Под радиатора балатумът е почернял от стари течове. Старите щори са повредени и висят накриво между стъклата. На перваза на прозореца, между мушкатото има дървено конче от Ретвик в Даларна.

Флура бавно се придвижва към нощната масичка, спира и се ослушва.

Чува се звукът от телевизора.

На сватбената си снимка Ева и Ханс-Гунар са млади. Тя е облечена в бяла рокля, а той в костюм със сребриста вратовръзка. Небето е бяло. На един хълм до църквата се издига черна камбанария с купол с формата на лукова глава. Кулата е щръкнала иззад главата на Ханс-Гунар като странна шапка. Флура не знае защо винаги ѝ се е струвало, че снимката е неприятна.

Опитва се да диша спокойно.

Внимателно подпира дръжката на подочистачката в стената, но изчаква, докато чува леля си да се смее на нещо от сериала, преди да вземе снимката.

На задната страна на рамката виси месингов ключ с орнаменти. Флура го откача от кукичката, ала ръцете ѝ треперят толкова силно, че го изтървава.

Ключът пада на пода със звънтене и отскача под леглото.

На Флура ѝ се налага да се подпре, когато се навежда.

В коридора се чуват стъпки, Флура остава да лежи и чака. Пулсът ѝ препуска в слепоочията ѝ.

Подът пред вратата проскърцва и после пак става тихо.

Ключът лежи до прашните кабели покрай стената. Тя се протяга да го вземе, изправя се и изчаква за миг, преди да се върне при писалището. Отключва го, спуска тежкия капак и издърпва едно от малките чекмеджета. Под пощенските картички от Париж и Майорка са пликовете, в които Ева съхранява парите за редовните разходи. Флура отваря плика за сметките за следващия месец и взема половината, пъхва банкнотите в джоба си, бързо прибира пликовете, опитва се да затвори малкото чекмедже, но нещо го кара да заяжда.

— Флура — провиква се Ева.

Тя пък измъква чекмеджето, не забелязва нищо странно, опитва се да го вкара обратно, но ръцете ѝ треперят твърде силно, за да успее.

В коридора отново прозвучават стъпки.

Флура бута чекмеджето навътре, то застава накриво, но все пак влиза, тромаво и с нежелание. Тя затваря писалището, ала не успява да заключи.

Вратата на спалнята на леля ѝ се отваря и се удря в кофата, така че по пода се разплисква вода.

— Флура?

Тя взема подочистачката, измърморва нещо и премества кофата, подсушава водата, след което продължава да мие с парцала.

— Не мога да си намеря крема за ръце — казва Ева.

Очите ѝ са напрегнати и бръчките около недоволната уста стават по-дълбоки. Стои боса на току-що измития под, жълтото долнище на анцуга ѝ виси развлечено и бялата фланелка с къс ръкав се опъва на корема и огромния ѝ бюст.

— Той… може би е в шкафчето в банята, струва ми се, до тоника за коса — казва Флура и пак изплаква подочистачката.

По телевизията има рекламна пауза, звукът е по-силен и пискливи гласове бърборят за гъбички по краката. Ева продължава да стои на вратата и да я гледа.

— Ханс-Гунар не хареса кафето — казва тя.

— Съжалявам.

Флура изстисква излишната вода.

— Казва, че сипваш евтино кафе в пакета.

— Защо ще го правя?

— Не лъжи — прекъсва я Ева.