Ларс Кеплер - Свидетел на огъня

Юна се прокрадва нагоре по стълбите и поглежда надолу между стъпалата. Вижда дрехи да висят неподвижно в мрака под стълбището.

Когато стига горната площадка, той почти беззвучно се промъква покрай перилото и се вмъква в спалня с двойно легло. Щорите се спуснати и лампата на тавана не работи.

Юна влиза, уверява се, че линията на огъня е чиста, и после се премества настрани.

Върху кувертюрата на леглото, съшита от разноцветни парцалчета, лежи оптичен мерник на ловна пушка.

Някой диша съвсем наблизо. Юна продължава да върви и насочва пистолета си към ъгъла. Иззад отворения гардероб в него се е вторачил мъж със закръглени рамене и светлокестенява коса.

Мъжът е с боси крака, облечен е с тъмносини дънки и бяла фланелка с надпис „Stora Enso“ 6 6 „Stora Enso“ — шведска компания за дърводобив. — Бел.прев. . Крие нещо зад гърба си и бавно се премества надясно, по-близо до леглото.

— Аз съм от Националната полиция — представя се Юна и леко свежда оръжието си.

— А това е моята къща — отговаря мъжът приглушено.

— Трябваше да отвориш.

Юна забелязва, че по бузите на мъжа се стича пот.

— Счупихте ли задната врата? — пита мъжът.

— Да.

— Може ли да се оправи?

— Съмнявам се — признава Юна.

Плъзгащата се врата на гардероба от опушено огледално стъкло проблясва. Юна вижда, че мъжът крие зад гърба си голям кухненски нож.

— Трябва да погледна в гаража ти — спокойно казва Юна.

— Там е колата ми.

— Остави ножа на леглото и ми покажи гаража.

Мъжът изважда ножа и го поглежда. Лакираната дървена дръжка е износена, а острието е било точено много пъти.

— Не разполагам с време да чакам — продължава Юна.

— Не трябваше да ми чупите…

Изведнъж Юна долавя зад себе си някакво движение. По пода се чува шляпането на боси крака. Той успява да се отмести леко встрани, без да изпуска ножа от поглед. Към гърба му се хвърля една сянка. Юна се извива, повдига ръка, довършва движението, съсредоточава там силата си и посреща втурналата се напред фигура с лакът.

Юна продължава да държи цевта на пистолета насочена към мъжа с ножа, като същевременно улучва с лакът едно момче точно в гърдите. Момчето въздъхва и остава без дъх, опитва се да се залови за нещо, но се свлича на колене.

Поема си дълбоко въздух, превива се на пода, набръчква чергата под себе си остава да лежи на хълбок, дишайки тежко.

— Те са от Афганистан — тихо казва мъжът. — Имат нужда от помощ и…

— Ще те прострелям в крака, ако не оставиш ножа — предупреждава го Юна.

Мъжът отново поглежда ножа и го захвърля на леглото. Изведнъж на прага изникват две дечица, които вперват в Юна ококорени очи.

— Бежанци ли криеш? — пита той. — Колко печелиш от това?

— Пари ли трябва да им вземам! — възмутено възкликва мъжът.

— Вземаш ли им?

— Не, не ни взема.

Юна среща тъмния поглед на момчето.

— Do you pay him? 7 7 Плащате ли му? (англ.). — Бел.прев. — пита той.

Момчето поклаща отрицателно глава.

— Никое човешко същество не е нелегално — заявява мъжът.

— You don’t have to be afraid 8 8 Не се бойте (англ.). — Бел.прев. — казва Юна на голямото момче. — I promise I will help you if you are abused in any way 9 9 Обещавам да ви помогна, ако сте подложени на някакъв тормоз (англ.). — Бел.прев. .

Момчето задържа поглед върху Юна и после поклаща главата.

— Dennis is a good man 10 10 Денис е добър човек (англ.). — Бел.прев. — прошепва то.

— Радвам се — казва Юна, среща погледа на мъжа, след което излиза от стаята.

Юна слиза по стълбите, чак до гаража. Известно време остава загледан в стария прашен сааб, паркиран там. „Вики и Данте са изчезнали, а вече няма къде другаде да ги търсят“, мисли си той.

Флура Хансен мие с парцал изтъркания балатум в антрето на апартамента си. Лявата ѝ буза още пари от шамара и ухото ѝ бучи странно. Блясъкът на подовата настилка се е изтрил с годините. Ала водата кара сухата ивица по средата да възвърне блясъка си за миг.

Нежен аромат на препарат за миене изпълва стаите.

Флура е изтупала всички килими и после е измила с парцала стаята, в която гледат телевизия, тясната кухничка и стаята на Ханс-Гунар, но изчаква, преди да почисти спалнята на Ева, докато по телевизията започне комедийният сериал „Слънчевата страна“.

И Ева, и Ханс-Гунар са негови запалени почитатели — не биха пропуснали нито един епизод.

Флура търка пода с енергични движения, сивите конци на подочистачката шляпат по цоклите. Отстъпва назад и без да иска, бутва старата картина, изработена от самата нея преди трийсет години, когато ходеше на детска градина. Всички деца трябваше да залепят различни видове паста върху парче дърво, след което паното бе напръскано със златна боя.