Ларс Кеплер - Свидетел на огъня

Изпратен беше хеликоптер, но от колата нямаше нито следа — нито в малкото селище, нито по дърварските пътища.

„Всъщност не е никаква мистерия — казва си Юна. — Най-логичното обяснение е, че тя чисто и просто е успяла да се скрие, преди да стигне до пътните бариери.

Но къде?

Сигурно познава някого, който живее в Индал, някого, който има гараж.“

Юна е поискал да разговаря с учениците заедно с юношески психолог и лице за подкрепа от Центъра за жертви на престъпления. Опитва се да си припомни първата среща в малката сграда, когато Гунарсон бе влязъл с двете бегълки, заловени в гората. Рижото момиченце бе гледало телевизия и си бе удряло тила в стената. Момичето, което наричаха Инди, се бе сетило, че Вики закривала очи с ръце, докато играела някаква игра, след което всички бяха започнали да крещят и да се надвикват, щом откриха, че Вики е изчезнала. Някои от момичетата предположиха, че спи, защото е взела твърде голяма доза приспивателно. Алмира се изплю на пода, а Инди разтри очи с ръце и размаза сините си сенки.

Юна си мисли, че имаше нещо, свързано с Тула. Рижавото момиче с бели мигли и лъскави, розови спортни панталони. Първо, тя им беше изкрещяла да млъкнат, но също така бе казала нещо, когато всички се надвикваха.

Тула бе казала, че Вики се е измъкнала при своя секс приятел.

Хотел две звезди „Ибис“ се намира на улица „Тредгордсгатан“, недалеч от полицейския участък в Сундсвал. „Ибис“ е хотел, просмукан от миризма на прахосмукачка, килими и застоял цигарен дим. Фасадата е облицована с боядисана в кремаво ламарина. На рецепцията е поставена купичка с карамелени бонбони. Полицията е настанила ученичките от „Биргитагорден“ в пет съседни стаи и е разположила двама униформени пазачи в коридора.

Юна крачи с широки крачки по протрития под.

Психоложката Лиса Йерн чака Юна пред една от вратите. Тъмната ѝ коса е прошарена в сиво на челото, а устните ѝ са тънки и нервни.

— Тула тук ли е вече? — пита Юна.

— Да, тук е… но почакайте — казва психоложката, когато той слага ръка на бравата на вратата. — Доколкото разбрах, вие сте наблюдателят от Националната полиция и…

— Животът на едно момче е в опасност — прекъсва я Юна.

— Тула не казва почти нищо и… Препоръката ми като детски психолог е, уви, да изчакаме, докато тя самата не поеме инициатива и не започне да говори за случилото се.

— Няма време за това — възразява Юна и пак слага ръка на дръжката.

— Чакайте, аз… Много е важно да сте на същото ниво като децата, не бива по никакъв начин да се чувстват белязани или болни, или пък…

Юна отваря вратата и влиза в стаята. Тула Лехти седи с гръб към редицата прозорци. Едно малко момиче, едва дванайсетгодишно, с тренировъчен екип и маратонки.

Между дървените пластини на щорите се вижда улица с паркирали автомобили. Всички маси имат плотове от буков фурнир и подът е застлан със зелен мокет.

В дъното на стаята седи един мъж с вчесана коса и фланелена блуза, загледан в телефона си. Юна разбира, че това е лицето за подкрепа на момичетата.

Юна сяда точно срещу Тула и я поглежда. Веждите ѝ са светли, а правата коса — рижава и сплъстена.

— Видяхме се съвсем за кратко тази сутрин — подзема той.

Тя скръства обсипаните си с лунички ръце пред корема си.

Устните ѝ са тънки, почти безцветни.

— Застреляй ченгето — промърморва тя.

Лиса Йерн заобикаля масата и сяда с отпусната стойка до дребничкото момиче.

— Тула — казва ѝ меко, — спомняш ли си, че ти разказах как понякога се чувствам като Палечка. Няма нищо странно в това, защото дори възрастните хора понякога могат да се чувстват малки като кутре.

— Защо всички говорят като идиоти? — пита Тула и поглежда Юна в очите. — Дали защото вие сте тъпи… или пък смятате мен за тъпа?

— Ами смятаме те за малко тъпа — отговаря Юна.

Тула се усмихва учудено и тъкмо се кани да каже нещо, когато Лиса Йерн започва да я уверява, че това не е вярно, че инспекторът само се е пошегувал.

Тула обгръща по-здраво ръце около себе си, вторачва се в масата и издува бузите си.

— Ти въобще не си тъпа — повтаря Лиса Йерн след малко.

— Напротив — прошепва Тула.

Тя се изправя и изстрелва плътна струя плюнка, която пльосва на масата, после мълчаливо рови из локвичката и разтегля краищата ѝ като звезда.

— Не искаш ли да говориш? — прошепва Лиса.

— Само с финландеца — продумва Тула почти недоловимо.

— Какво каза сега? — пита я психоложката с усмивка.