Ларс Кеплер - Свидетел на огъня

— Няма я, колата я няма… Би трябвало да е тук, но не идва… Затворихме всички проклети пътища, които съществуват, но нея просто я няма… не знам какво да правя — съобщава Миря уморено. — Майката седи при мен в патрулката, ще се опитам да говоря с нея…

Полицаите мълчаливо са изслушали комуникацията. Сега се събират около картата на масата, докато Бусе Норлинг проследява с пръст шосе 86.

— Ако са заградили тук и тук… тогава няма как колата просто да е изчезнала — потвърждава той. — Разбира се, може да е влязла в някой гараж в Бек или Белста… или просто да е тръгнала по някой дърварски път, но това би било много странно.

— И там няма къде да се отиде — додава Соня Раск.

— Само аз ли си мисля, че Вики Бенет може да е взела колата? — предпазливо пита Бусе.

Барабаненето по покрива е намаляло, но по прозореца на буса все още се стича дъждовна вода.

Соня сяда пред компютъра и започва да прави справки из регистри на престъпления, подозрения и текущи спорове за попечителство чрез вътрешната мрежа на полицията.

— В девет от десет случая — казва Гунарсон и се накланя назад, докато бели един банан — такива неприятности се разрешават от само себе си… Мен ако питате, седяла е с мъжа си в колата, скарали са се и накрая на него му е дошло до гуша, оставил я е край пътя и си е заминал.

— Тя не е омъжена — възразява Соня.

— Твърди го статистиката — продължава Гунарсон със същия назидателен тон. — Повечето деца в Швеция се раждат, без родителите им да имат сключен брак, и…

— Ето го — прекъсва го Соня. — Пиа Абрахамсон е подала молба, за да бъде единствен настойник на сина си Данте, а бащата се е опитал да обжалва…

— Тогава отхвърляме ли връзката с Вики Бенет? — пита Бусе.

— Опитайте първо да се свържете с бащата — вметва Юна.

— Аз ще се заема — казва Соня и отива в дъното на буса.

— Какво отрихте под прозореца на Вики Бенет? — пита Юна.

— На земята нямаше нищо, но забелязахме стъпки и някои следи от коагулация на перваза на прозореца и фасадата — обяснява единият техник.

— А в гората?

— Не успяхме да стигнем дотам, преди да завали.

— Но се предполага, че Вики Бенет е избягала право в гората — замислено произнася Юна.

Той наблюдава Бусе Норлинг, който по старомодния начин се е навел над картата с компас, поставя стрелката в „Биргитагорден“ и очертава кръг.

— Не тя е взела колата — казва Гунарсон. — Не ти трябват три часа, по дяволите, за да минеш през гората до шосе осемдесет и шест и да стигнеш по него до…

— Но не е никак лесно да се ориентираш нощем… Така че на нея може и да са ѝ трябвали, ако е минала така — възразява Бусе.

Той посочва една дъга на картата, на изток от блатиста местност, и после една линия косо на север.

— Тогава времето би съвпаднало — казва Юна.

— Бащата на Данте в момента е на Тенерифе — провиква се Соня от дъното на буса.

Уле Гунарсон изругава тихичко, отива до радиостанцията и повиква полицай Миря Слатнек.

— Тук Гунарсон — казва той. — Взехте ли показанията на майката?

— Да, аз…

— Имаме ли фоторобот?

— Не беше никак лесно, майката е ужасно разстроена и не дава свързано описание — отговаря Миря, като диша през носа. — Много е разтревожена и говори за скелет с парцали, висящи от ръцете, който изскочил от гората. Момиче с окървавено лице, момиче, което имало клони вместо ръце…

— Но тя говори за момиче?

— Не съм записала показанията, но тя говори само някакви странни неща, трябва да се успокои, преди да можем да я разпитаме наистина…

— Обаче е казала, че е било момиче? — бавно повтаря въпроса Гунарсон.

— Да… няколко пъти.

Юна спира колата при бариерата на шосе 330, поздравява един от полицаите на пост, показва документа си за самоличност и после продължава покрай реката Индалселвен.

Получил е рапорт, че ученичките от „Биргитагорден“ са временно разквартирувани в хотел „Ибис“. Терапевтът Даниел Грим е настанен в спешното психиатрично отделение на районната болница, домакинката Марго Лундин се намира в дома си в Тимро, а Фадумо Ахмед, която работи на непълен работен ден като терапевтичен асистент, е в отпуска и при родителите си във Венершборг, в Южна Швеция.

Когато полицай Миря Слатнек разказа, че Пиа Абрахамсон неколкократно споменавала, че е видяла слабо момиче с превързани ръце, на всички стана ясно, че именно Вики Бенет бе взела колата с момченцето.

— Но е истинска мистерия, че не е била заловена при пътните бариери — бе отбелязал Бусе Норлинг.