Ларс Кеплер - Свидетел на огъня

Стъпалата на Елин кървят и червените провлечени следи се открояват по светлия дървен под.

Останала без сили, тя стои неподвижно и си казва, че би трябвало да преговаря, да му обещае нещо, да го накара да говори.

Даниел диша по-тежко, известно време я наблюдава, навлажнява устните си, след което бързо изминава последните крачки до нея, замахва с брадвата и удря. Тя инстинктивно отмества глава. Брадвата се забива с трясък в прозореца. Тя усеща как дебелото стъкло се разтриса зад гърба ѝ и чува режещия звук, когато започва да се пропуква. Даниел пак вдига брадвата, но преди да успее да нанесе удар, Елин се навежда назад. Отпуска се с цялата си тежест към големия прозорец и усеща как той се огъва. Стомахът ѝ се обръща. Тя пада заднишком, свободно през въздуха, сред облак от стъкло и блещукащи отломки. Елин Франк затваря очи и дори не забелязва кога се приземява.

Даниел се подпира с ръка на касата на прозореца и поглежда надолу. Парченца стъкло все още се сипят от перваза. Далеч отдолу лежи Елин. Всичко е осеяно със стъкла. Равномерна струя тъмна кръв изтича от главата ѝ по каменната настилка.

Дишането на Даниел става по-спокойно. Ризата му е подгизнала от пот и се е залепила за гърба му.

Изгледът от най-горния етаж е величествен. Върхът Тюстхювудет се издига съвсем наблизо и Орескутан, с хижата на върха, се възвишава обвит в есенна мъгла. По пътя от Оре изведнъж проблясват сините светлини на няколко аварийни коли, ала пътят към Тегефорш е празен.

Юна бе прозрял всичко в мига, в който Флура назова името на брат си. Набра номера на Аня още докато излизаше от преддверието на Торкел и тя му отговори, докато тичаше през градината. Когато се качи в колата, Аня можеше да потвърди, че Даниел Грим е момчето, осиновено от дърводобивния барон от имението Роне.

Той беше същият Даниел, за когото говореше Флура.

Даниел Грим бе момчето, което преди трийсет и шест години пред очите на Флура бе убило едно малко момиченце в Делсбу.

Юна седна в колата и набра номера на Елин Франк — Даниел бе отишъл с нея и Вики в Дювед.

Докато чакаше Елин да отговори, осъзна защо Елисабет имаше рани от самозащита от задната страна на ръцете си, а не по дланите си.

Била е закрила лице с ръце.

Даниел не оставя свидетели — никой не бива да види какво прави.

След като предупреди Елин, Юна алармира Националната комуникационна централа и поиска да пратят полиция и линейка в Дювед. Хеликоптерите бяха заети в Кируна, а на аварийните коли щеше да им трябва най-малко половин час да стигнат до къщата.

Самият Юна нямаше никакъв шанс да отиде там навреме, защото повече от триста километра делят Делсбу и Дювед.

Затвори вратата на колата и запали, когато шефът му Карлос Елиасон се обади и го попита какви основания има като гръм от ясно небе да заподозре Даниел Грим.

— Преди трийсет и шест години той е убил едно дете по абсолютно същия начин, по който е убито момичето в „Биргитагорден“ — отвърна Юна и бавно подкара по чакълестия път.

— Аня ми показа снимките от злополуката в Делсбу — въздъхна Карлос.

— Не е било никаква злополука — упорства Юна.

— Кое те кара да направиш връзка между случаите?

— И двете жертви са били закрили лица с ръцете си, когато…

— Знам, че Миранда е била направила така — прекъсва го Карлос. — Но сега, да го вземат дяволите, седя и гледам снимките от Делсбу. Жертвата лежи на един чаршаф и ръцете ѝ са…

— Тялото е било преместено, преди полицията да пристигне на местопроизшествието — казва Юна.

— Откъде знаеш?

— Просто знам — отговаря той.

— Това обичайният ти инат ли е, или врачката ти е наговорила тези небивалици?

— Тя е била очевидка — отговаря Юна с тъмен фински акцент.

Карлос се засмива уморено и после казва сериозно:

— Всичко е отвъд правилата, имаме прокурорка, която води предварително разследване срещу Вики Бенет, а теб те разследва Вътрешният отдел.

След като зави по шосе 84 и се насочи към Сундсвал, Юна се свърза с полицията на „Вестернорланд“ и поиска да пратят патрулна кола и технически екип в къщата на Даниел Грим. По полицейското радио чу полицаите от Йемтланд да казват, че очакват да пристигнат във вилата на Елин Франк след десет минути.

Първата патрулна кола спира пред къщата на Елин Франк на склона на Тегелфелет. Единият полицай отива до джипа и изключва двигателя, докато вторият изважда оръжието си и се приближава до външната врата на вилата. Още една полицейска кола завива по настлания с чакъл двор, следвана от линейка.