Ларс Кеплер - Свидетел на огъня

Той намества очилата на носа си и отива да вземе брадвата. Елин пропълзява под широкото легло.

Надява се, че Вики стои скрита, защото си мисли, че може би ще успее да издържи, докато пристигне полицията.

Елин вижда краката и стъпалата на Даниел, които заобикалят леглото. Тя се отмества и усеща как той се качва на леглото. Матракът и рамката проскърцват. Елин не знае на коя страна да се премести, опитва се да стои в средата.

Изведнъж той я е сграбчил за стъпалото, тя изкрещява, но той е долу до леглото и я издърпва отвън. Тя се опитва да се задържи, ала е невъзможно. Той не изпуска глезена ѝ от хватката си и вдига брадвата. Тя го изритва в лицето с другия си крак. Той изпуска глезена ѝ и очилата му падат, олюлява се назад, подпира гръб в етажерката, закрива едно си око с ръка и я гледа с другото.

Тя се изправя на крака и се втурва към вратата. С крайчеца на окото си вижда как той се навежда да си вземе очилата. Тичешком тя преминава покрай стаята на Як и отива в кухнята. Тежките стъпки на Даниел прозвучават в коридора.

Мислите се гонят в съзнанието ѝ. „Полицаите вече би трябвало да са тук — Юна каза, че са на път.“

Елин сграбчва дълбок тиган от кухненския плот, докато минава през кухнята, тичешком прекосява всекидневната, отваря вратата на гаража и запокитва долу тигана.

Чува го как трещи надолу по стълбите, докато самата тя се прокрадва нагоре.

Даниел е пред вратата на гаража, но не се оставя да бъде заблуден. Чул е звука от стъпките ѝ към горните етажи. Скоро възможностите ѝ ще се изчерпят. Елин е останала без дъх, но притичва покрай етажа, където се крие Вики, и малко по-бавно продължава нагоре по стълбата, за да примами Даниел далеч от момичето, към най-горния етаж.

Елин знае, че просто трябва да издържи, докато пристигне полицията, трябва да успее, трябва да отвлече вниманието на Даниел, така че да не отиде в стаята на Вики.

Стълбата зад нея скърца под стъпките на Даниел.

Той се качва на най-горния етаж. Почти съвсем тъмно е. Тя бързо отива да вземе ръжена от стойката пред кахлената печка. Другите инструменти се полюшват със звънтене. Елин застава по средата на стаята и строшава лампиона с един-единствен удар. Големият плафон от грапаво стъкло пада на пода и се разбива с трясък. Късчетата стъкло се пръсват по пода, след което се възцарява тишина.

Чуват се само тежките стъпки по стълбата.

Елин се е спотаила в мрака до една етажерка за книги вдясно от вратата.

Даниел диша запъхтяно, докато изкачва последните стъпала. Не бърза, защото знае, че тя не може да избяга от последния етаж.

Елин се опитва да приглуши звука от дишането си.

Даниел стои неподвижен с брадвата в ръка, взира се в тъмната стая, след което натиска копчето за лампата.

То цъква, но нищо не се случва. Продължава да е тъмно.

Елин се спотайва в мрака, стиснала ръжена с две ръце. Трепери от адреналина в кръвта си, но усеща прилив на сила.

Даниел диша меко и предпазливо тръгва през стаята.

Тя не може да го види, но под обувките му хруска стъкло.

Изведнъж нещо изщраква и електрическо жужене е последвано от тракане. Светлина се процежда през множеството дупчици между ламелите на щорите. Даниел е до вратата и чака, докато щорите бавно се вдигат и светлината изпълва стаята.

Няма къде да се скрие.

Той я гледа втренчено и тя отстъпва с ръжена, насочен към него.

Даниел държи брадвата в дясната си ръка, поглежда я, след което се приближава.

Елин замахва към него, но той се дръпва. Тя диша запъхтяно и отново насочва ръжена към него. Остра болка прорязва крака ѝ, когато стъпва на едно парче стъкло, но не изпуска Даниел от поглед.

Брадвата се поклаща в ръката му.

Тя удря отново, но той се отмества.

Вторачил е непроницаем поглед в нея.

Ненадейно той замахва с брадвата. Светкавично, силно. Широката страна на острието улучва ръжена. Чува се тъп звън при срещата на метал с метал. Ръженът потреперва толкова силно, че е избит от ръката ѝ и тупва на пода.

Тя вече не може да се защити, отстъпва заднишком и с изумление проумява, че нещата няма да се развият никак добре за нея. Тревога се просмуква в тялото ѝ и я прави странно безучастна, сякаш е просто наблюдател.

Даниел се приближава още повече.

Поглежда го в очите, той среща погледа ѝ, но сякаш нищо не докосва струна в душата му.

Най-накрая тя опира гръб в големия прозорец. Отвесно зад нея се спуска гладката бетонена фасада три и половина етажа надолу, до настлан с камък двор с градински мебели и скара.