Ларс Кеплер - Свидетел на огъня

Мисли си как Вики взе ръката ѝ и я прегърна. Всичко е напът да се промени и животът ѝ отново ще стане хубав.

Тесният път преминава под една скала, когато телефонът забучава в чантата ѝ. Елин бавно изминава още няколко метра, отбива на едно място за срещи и спира. Изважда телефона с лошо предчувствие. Той продължава да звъни в ръката ѝ. Обажда се Юна Лина. Елин всъщност няма желание да чуе какво има да ѝ каже той, но все пак отключва телефона с треперещи пръсти.

— Ало? — отговаря Елин.

— Къде е Вики? — пита криминалният инспектор.

— Тук е, при мен — отговаря тя. — Имам вила в Дювед, която…

— Знам, но виждате ли я в момента?

— Не, аз…

— Искам веднага да вземете Вики, да се качите в колата заедно с нея и да се върнете в Стокхолм. Само вие и Вики. Направете го веднага, не вземайте нищо, просто се качете в колата и…

— Аз вече съм в колата — изкрещява Елин и усеща как паниката нараства в гърдите ѝ. — Вики е заедно с Даниел в къщата.

— Това не е добре — казва Юна и тя долавя тона в гласа му, тон, от който ѝ призлява от тревога.

— Какво се е случило?

— Чуйте ме… Даниел е убил Миранда и Елисабет.

— Не може да бъде — прошепва тя. — Той щеше да се грижи за Вики, докато аз отида с колата до автогарата.

— Тогава тя по всяка вероятност вече не е жива — казва Юна. — Постарайте се поне вие да се махнете оттам. Това е съветът, който мога да ви дам като полицай.

Елин се е вторачила през предното стъкло в небето. То вече не е бяло. Облаците са ниски и се носят по планинските върхове — черни, натежали от дъжд и есен.

— Не мога да я изоставя — чува се да произнася.

— Полицията вече пътува натам, но може да им трябва известно време, докато стигнат.

— Ще се върна — решава тя.

— Разбирам ви — казва Юна. — Но бъдете внимателна… защото Даниел Грим е изключително опасен и ще бъдете съвсем сама с него, преди да пристигне полицията…

Ала Елин вече не мисли, обръща колата на склона и подкарва обратно, нагоре по стръмния път, а чакълът трака под гумите.

Седнала в леглото, Вики сваля приложения за мобилния си телефон, когато Даниел влиза и се настанява на белия фотьойл до нея.

Отвън планинският пейзаж е мек, долината Уладален и върховете на планината Орескутан се възвисяват към небесата сиви и стари като света.

— Имаше ли чувството, че е несправедливо вчера? — пита Даниел. — Имам предвид… само да седиш и да чакаш в колата, докато вземахме нещата ти?

— Не… разбирам, че никой не иска да ме вижда — отговаря тя и продължава да цъка по телефона.

— Когато влязох в къщата, видях, че Алмира и Лу Чу си играеха, щяха да жумят — излъгва Даниел. — Знам, че Миранда те беше научила на тази игра…

— Да — отговаря тя.

— А знаеш ли откъде Миранда я беше научила? — пита Даниел.

Вики кимва и изважда зарядното на телефона.

— Понякога използвам мижанката при терапията — обяснява Даниел. — Това е упражнение, което ни научи да се доверяваме един другиму.

— Миранда ми даваше шоколад — усмихва се Вики. — И нарисува сърце на корема ми и…

Внезапно Вики млъква. Мисли си за това, което ѝ каза Тула в Хорте, когато изникна от мрака до люляковия храст.

— Разказала ли си на някого за тази игра? — пита Даниел и я поглежда.

— Не — отговаря тя.

— Просто се чудех…

Вики свежда поглед и си мисли как Тула, застанала в мрака с бухалката в ръка, каза, че убиецът убива само уличници. „Само уличниците трябва да ги е страх, че ще им размажат черепа“, прошепна тя. Такава си беше Тула, говореше все гадости и извратени неща. Вики се бе помъчила да се усмихне, но Тула обясни, че намерила тест за бременност в чантата на Миранда, когато взела огърлицата ѝ. Вчера Вики си бе помислила, че Миранда сигурно е спала с някое от момчетата, с които се е срещала на адаптационната терапия.

Ала сега осъзнава, че сигурно става дума за Даниел.

Вики бе усетила, че има нещо нередно в играта, която ѝ бе показала Миранда. Защото Миранда само се преструваше, че е забавно. Кикотеше се и чупеше парченца шоколад, но единственото, което искаше да разбере, беше дали на Вики се е случило същото като на нея, без да разкрие какво точно е станало.

Вики си спомня опита на Миранда да звучи невъзмутимо, когато я попита дали Даниел я е посещавал в стаята ѝ, за да играят.

— Миранда не ми каза нищо — опитва се да обясни Вики и за миг поглежда Даниел в очите. — Не ми е казвала нищо за това какво правите по време на терапията…

Бузите на Вики поруменяват, когато внезапно разбира, че всичко пасва. Даниел сигурно е този, който е убил Миранда и Елисабет. Убийствата нямат нищо общо с уличници. Даниел е убил Миранда, защото е била бременна.