Ларс Кеплер - Свидетел на огъня

Спира насред къщата и поглежда през прозореца към хамака в градината. В другата посока външната врата е отворена и Юна вижда двамата полицаи, които чакат при колата.

Юна затваря очи и си мисли за отвора на тавана на спалнята, който води до мансардното помещение, за заключената врата към котела в мазето и че избата под стълбата би трябвало да е по-голяма.

На тясната врата под стълбата виси стара табела, на която е написано „Alfwar och Skmt“ 27 27 Букв. „сериозно и на шега“, първото название на регионалния вестник „Сундсвалс тиднинг“ (шв.). — Бел.прев. . Той отваря и надзърта в избата. Стотина бутилки са подредени на малки лавици на широка дървена етажерка. Очевидно е, че отзад има пространство. Най-малко трийсет сантиметра делят задната страна на етажерката и външната стена. Той я дръпва, маха бутилките от двата края и намира резе най-долу вляво и още едно резе най-горе. Внимателно оставя цялата тежка етажерка да се завърти на пантите си. Разнася се мирис на прах и дърво. Пространството отзад е почти празно, но на пода има кутия от обувки с нарисувано на капака сърце.

Юна изважда телефона си и снима кутията, след което надява чифт чисти латексови ръкавици.

Първото, което Юна вижда, щом внимателно повдига капака на кутията, е снимката на момиче с рижава коса. Не е Миранда. Друго момиче е, може би на дванайсет години.

То е скрило с ръце лицето си, обърнато към фотографа.

Това е само игра — устата му е весела, а очите му проблясват между пръстите.

Юна внимателно отмества снимката и намира хербаризиран цвят от шипка.

На следващата снимка на кафяво канапе се е сгушило момиче, което яде чипс и озадачено гледа към фотоапарата.

Юна обръща един разделител за книга във формата на ангелче и вижда, че някой е написал отзад „Линда С“ със златист химикал.

Върху купчина снимки, пристегната с гумено ластиче, има светлокестенява къдрица, копринена панделка с розетка и евтино пръстенче с пластмасово сърчице.

Той прелиства измежду снимките на различни момичета. По един или друг начин всички те напомнят за Миранда, но повечето са значително по-малки. На някои снимки са със затворени очи, на други са захлупили очите си с ръце.

Малко момиченце с розова пачка и розови калци стои, закрило лице с длани.

Юна обръща снимката и прочита „Твоята любима Санди“. Куп сърчица са изрисувани около двете думи с червена и синя химикалка.

Момиче с къса коса гледа в обектива, сбърчило лице в кисела гримаса. Върху гладката повърхност на снимката някой е нарисувал сърце и името Ютерпе.

На дъното на кутията има шлифован аметист, няколко сухи листа от лале, карамелени бонбони и късче хартия, на което с детски почерк е написано: Даниел + Емилия .

Юна изважда телефона, известно време го държи в ръка, след което се обажда на Аня.

— Нямам нищо — казва тя. — Дори не знам какво търся.

— Смъртни случаи — отговаря Юна с поглед, фиксиран върху момичето, скрило лице с длани.

— Да, но уви… Даниел Грим е работил като терапевт в седем различни институции за момичета с проблеми във Вестернорланд, Йевлеборг и Йемтланд. Не е осъждан и никога не е бил заподозрян в престъпление. Няма никакви вътрешни оплаквания срещу него… нито пък забележки.

— Разбирам — казва Юна.

— Сигурен ли си, че си попаднал на точния човек? Направих сравнение… По времето, когато е работил там, институциите имат дори по-ниска смъртност от средностатистическата.

Юна отново поглежда снимките, всички цветя и сърчица. Ако някое малко момиченце бе скрило кутията, щеше да е добре.

— Няма ли нищо забележително или неочаквано?

— През годините малко повече от двеста и петдесет момичета са починали в домовете, където е работил.

Юна си поема дъх.

— Имам седем имена — казва той. — Най-необичайното е Ютерпе. Има ли някоя на име Ютерпе?

— Ютерпе Пападиас — казва Аня. — Самоубийство в спешен център в Норшьопинг. Но Даниел Грим няма никаква връзка с това място…

— Сигурна ли си?

— Преди преместването в спешния център „Фюрбюлунд“ има кратко описание на клинична картина на биполярно разстройство, склонност към самонараняване, два сериозни опита за убийство.

— От „Биргитагорден“ ли е била преместена там? — пита Юна.

— Да, преместена е през юни две хиляди и девета… И на втори юли същата година, само две седмици след това, е била намерена под душа с прерязани китки.

— Но Даниел не е работил там?

— Не — отговаря Аня.