Ларс Кеплер - Свидетел на огъня

Светлината от следващата линейка вече се вижда по стръмния чакълест път.

Огромната вила изглежда странно затворена. Прозорците са покрити с матови метални щори.

Цари страховита тишина.

С извадени пистолети двамата полицаи влизат през входната врата. Трети остава отвън, докато четвърти заобикаля вилата. Цял нащрек, продължава да се изкачва по широко стълбище от бял бетон.

Вилата не изглежда да е обитаема, затворена е като заключено ковчеже.

Полицаят се качва на една тераса, минава покрай група градински мебели и после вижда кръвта, парченцата стъкло и двете човешки фигури.

Спира.

Поглежда го момиче с бледо лице, напукани устни и чорлава коса. Очите му са почти черни. Коленичило е до безжизнена жена. Локва кръв се е разляла нашироко около двете. Момичето държи ръката на жената в дланите си. Устните му се движат, но полицаят не чува какво мълви, докато не се приближава до тях.

— Все още е топла — шепне Вики. — Все още е топла…

Полицаят смъква пистолета си, изважда радиостанцията и повиква парамедиците.

Облаците са сиви и студени, когато парамедиците тихо докарват две носилки за ранените. Незабавно установяват фрактура на черепа у лежащата жена и внимателно я полагат на носилката, макар че момичето не я пуска.

Вики продължава да стиска ръката на жената, докато тежки сълзи се търкалят надолу по бузите ѝ.

Самото момиче има сериозни наранявания, коленете и краката му кървят силно, след като е седяло сред строшените стъкла. Шията му е подута, черно-синя и шийните ѝ прешлени вероятно са пострадали, но то не иска да легне на носилка и е очевидно, че не смята да остави Елин.

Парамедиците веднага потеглят оттам и бързо решават да оставят момичето да седи до Елин Франк и да я държи за ръката, докато пътуват към Йостерсунд, откъдето ще ги превозят с медицински хеликоптер до Каролинската болница в Стокхолм.

Юна тъкмо минава с колата през ръждясали железопътни релси, когато координаторът на акцията в Дювед отговаря по телефона. Гласът му е насечен и говори едновременно с друг човек, с когото са заедно в полицейския бус.

— В момента нещата са малко хаотични… но се намираме на местопроизшествието — казва той и се прокашля.

— Трябва да знам дали…

— Не, по дяволите… Трябва да е преди Тронгвикен и Стрьомсунд — изкрещява на някого координаторът.

— Живи ли са?

— Извинете, трябва да преградим пътищата.

— Ще почакам — казва Юна и задминава един тир.

Чува как координаторът оставя телефона, разговаря с ръководителя на акцията, потвърждава разположението на блокадите, връща се към Аварийната комуникационната централа и дава указания да използват патрулни коли, за да преградят пътищата.

— Пак съм на линия — казва сетне по телефона.

— Живи ли са? — повтаря въпроса си Юна.

— Момичето е извън опасност, но жената не е… Положението е критично, подготвят спешна операция в болницата в Йостерсунд и след това преместване в Стокхолм.

— А Даниел Грим?

— Във вилата не е имало никой друг… Поставяме блокади, но ако тръгне по някой от малките пътища, не разполагаме с ресурси…

— А хеликоптери? — пита Юна.

— Преговаряме със Съюза на ловците в Кируна, но ще отнеме известно време — отговаря координаторът, а умората прави гласа му да звучи сурово.

Юна влиза в Сундсвал и си мисли, че Елин Франк се е върнала във вилата си въпреки предупреждението му. Не може да си представи какво е сторила, но явно се е върнала навреме.

Елин е сериозно ранена, Вики е все още жива.

Сега има вероятност Даниел Грим да се натъкне на някоя от пътните блокади. Особено ако не е осъзнал, че е издирван. Ала ако успее да се промъкне, би могъл най-рано след два часа да стигне къщата си. Полицията ще трябва да му заложи капан.

„Трябва да извършим техническото претърсване на къщата за улики преди това“, мисли си Юна.

Намалява скоростта и спира на „Брюксгатан“ зад една патрулна кола. Външната врата към дома на Даниел Грим зее, двама униформени полицаи стоят и го чакат в антрето.

— Къщата е празна — съобщава единият. — Нищо необичайно.

— Техникът идва ли?

— Дайте му десет минути.

— Ще поогледам — казва Юна и влиза.

Той бързо обикаля къщата, без да знае какво търси. Надзърта в гардероби, дърпа чекмеджета, бързо отваря вратата на една изба, продължава към кухнята, разглежда килери, долапи, хладилника и фризера, изтичва на горния етаж, дръпва шалтето на тигрови шарки от спалнята, преобръща целия матрак, отваря гардеробната стая, избутва встрани роклите на Елисабет и почуква по стената, изритва стари обувки и измъква кашон с коледна украса, влиза в банята, надзърта в шкафчето измежду одеколон, шишенца лекарства и грим, слиза чак долу в мазето, преглежда инструментите на стената, опипва заключената врата към котела на парното отопление, отмества косачката, повдига капака на подовата канализация, поглежда зад чувалите с градинарска пръст и след това пак се изправя.