Ларс Кеплер - Свидетел на огъня

— Но ти си искал да се върнеш при майка си?

— Нямаше как — отговаря детето тихо.

— Защо нямаше как?

Момчето свива рамене.

— Разкажи каквото ми каза у дома. — Пиа се обръща към него.

— Кое? — прошепва то.

— Че се е обадила — напомня му тя.

— Тя се обади — казва Данте.

— Кажи го на Юна — кимва Пиа.

— Вики се обади, но нямаше как да се върне — казва момчето, като се обръща към Юна.

— Откъде се обади? — пита го Юна.

— От камиона.

— Дали са ѝ да ползва телефон в камиона ли?

— Не знам — казва Данте и свива рамене.

— Какво каза по телефона? — пита Юна.

— Че иска да се върне.

Майката вдига Данте в прегръдката си, прошепва нещо към бузата му, след което го пуска на пода, щом усеща по тялото му, че започва да става нетърпелив.

— Какво означава това? — пита съдията.

— Вики Бенет е взела назаем телефона на един шофьор от „Икеа“ на име Радек Скорца — разказва Йоханес Грюневалд. — Юна Лина е проследил обаждането. То е постъпило в „Биргитагорден“ и е било автоматично прехвърлено към рецепцията на фирмата, която администрира дома. Вики е разговаряла с жена на име Ева Морандер. Помолила е за помощ и е повторила, че иска да се върне в дома, в който е настанена. Ева Морандер си спомняше разговора и разказа, че обяснила на момичето, без да знае с кого разговаря, че в главния офис не се занимават с отделни случаи.

— Спомняш ли си това, Вики? — пита съдията.

— Да — казва Вики и гласът ѝ прозвучава оголен. — Просто исках да се върна, исках да заведат Данте при майка му, но те отговориха, че вече не ме искат.

Юна пристъпя напред и застава до Йоханес.

— Може би изглежда странно един криминален инспектор да застава на страната на защитата — казва той, — но смятам, че по време на разпита, проведен от Сага Бауер, Вики Бенет каза истината за това как е протекло бягството… Не считам обаче, че е ставало дума за съзнателно отвличане… Просто ужасна случайност. Затова отидох да говоря с Данте и майка му и затова съм тук…

Сивите му остри очи поглеждат негримираното лице на момичето, синините и раните.

— Що се отнася до убийствата, нещата стоят иначе, Вики — казва той сериозно. — Ти може би смяташ, че можеш да си мълчиш, но аз няма да се откажа, докато не разбера.

Изслушването приключва за едва двайсет минути. С почервеняло лице прокурорката Сусан Йост е принудена да оттегли иска си за задържане по подозрение в отвличане.

Районният съдия се отпуска назад в стола си и обяснява, че не се изисква Вики Бенет да бъде задържана за убийствата на Елисабет Грим и Миранда Ериксдотер. Ще бъде освободена в очакване на това прокурорката да възбуди дело.

Елин слуша с изправен гръб и безизразно лице. Вики е втренчила поглед в масата и незабележимо клати глава.

Отговорността за Вики Бенет до съдебното заседание ще бъде поета отново от концерна за социални грижи „Оре“, но Държавната комисия за институционална грижа е утвърдила Елин Франк като приемна майка.

Когато съдията се обръща към Вики с думите, че е свободна да си върви, Елин не може да сдържи широката си усмивка на благодарност. След изслушването Йоханес я дръпва настрана и я предупреждава:

— Макар Вики да не бе задържана, си остава заподозряна за две убийства и…

— Знам, че…

— И ако прокурорката възбуди дело, то вероятно ще спечелим в Районния съд, но това просто ще означава, че няма да бъде подведена под отговорност — продължава той. — Вики би могла да е виновна за убийствата.

— Обаче аз знам, че тя е невинна — отвръща Елин и потръпва, когато осъзнава колко наивна навярно звучи в ушите му.

— Мое задължение е да те предупредя — предпазливо казва Йоханес.

— Дори и Вики да е замесена… смятам, че е твърде малка, за да лежи в затвора — опитва се да обясни Елин. — Йоханес, аз мога да ѝ осигуря най-добрите грижи на света, вече съм се обърнала към медици, освен това помолих Даниел да дойде с нас, тъй като тя се чувства сигурна с него.

— Това е добре — меко казва адвокатът.

— Ще трябва да направим подробно проучване какво е най-добре за нея. Само това е важно за мен — добавя Елин и хваща ръцете му. — Може би Даниел ще продължи когнитивната терапия, може би ще трябва да се обърнем към други. Но аз няма да я предам отново, не мога да го направя.

Докато Йоханес Грюневалд се среща с журналистите в залата за пресконференции на Националната дирекция на полицията, Елин и Вики напускат Стокхолм в „4x4“ джипа на Елин.