Ларс Кеплер - Свидетел на огъня

Оглежда се през рамо, спазва разстояние от тъмните дървета, чува бързи стъпки зад себе си, но продължава да върви, извеждайки Вики от градината. Едва когато стигат чакълената пътека, тя се обръща и вижда, че Каролин бърза след тях с голям найлонов плик в ръка.

— Не намерих Тула — казва тя.

— Благодаря все пак — отвръща Елин.

Вики взема плика и поглежда в него.

— Повечето вещи са там, макар че Лу Чу и Алмира искаха да играят покер за обиците ти — казва Каролин.

Когато Елин и Вики отпътуват с голямата черна кола, Каролин остава загледана след тях с тъжно изражение.

Елин вижда светлината от автомобила на Даниел в огледалото за обратно виждане през цялото време, докато кара по Е14. Няма почти никакво движение, само някой и друг тир, но въпреки това им отнема три часа да стигнат до зимните курорти. В мрака покрай склоновете на планината се виждат спрели ски влекове и високите стълбове от големия кабинков лифт в Оре. Шест километра преди Дювед завиват по един път, който води горе в планината. Светлините на фаровете осветяват листа и прахоляк. Тесният чакълест път води зигзагообразно нагоре в планината Тегелфелет.

Намаляват, отбиват от пътя, който води към Тегефорш, и преминават през две отворени порти, след което продължават по алеята до голяма, модернистична къща. Тя е излята от бетон, с тераси с прави линии и огромни прозорци, скрити под спуснати алуминиеви щори.

Влизат в гараж, който е проектиран да побере пет автомобила. Там вече се намира малка синя мазда. Даниел помага на Елин да внесе багажа. В къщата вече са запалени няколко лампи. Елин натиска едно копче, чува се жужене и щорите, които покриват всички прозорци, изпращяват, когато панелите им се разделят. Светлината от паркинга внезапно се процежда през стотици малки дупчици и металните щори започват да се навиват с шумолене.

— Тази къща е като сейф — казва Елин.

След малко отново става тихо и през огромните прозорци се долавят очертанията на величествената планина. Светлинките от други къщи проблясват като блуждаещи пламъчета на свещи в мрака.

— Леле! — тихичко възкликва Вики, когато поглежда навън.

— Помниш ли Як, за когото бях омъжена? — пита Елин и сяда до нея. — Той построи вилата в планината. Е, построи… Не я построи сам, но… той искаше да си има бункер с изглед.

Възрастна жена със зелена престилка слиза от горния етаж.

— Здравей, Бела, съжалявам, че пристигнахме толкова късно — поздравява я Елин и я прегръща.

— По-добре късно, отколкото никога — усмихва се жената и казва, че е оправила леглата във всички стаи.

— Благодаря.

— Не знаех дали сте напазарували хранителни продукти по пътя, така че купих по малко от всичко. Ще ви стигне за няколко дни.

Бела запалва огън в голямото огнище, след което Елин я изпраща до гаража и ѝ пожелава лека нощ. Когато вратите се затварят след синята кола, тя се връща. Даниел се заема да готви, а Вики седи на дивана и плаче. Елин бързо отива и коленичи при нея.

— Вики, какво има? Защо си тъжна?

Момичето просто става, отива в една от баните и се заключва. Елин бързо се връща при Даниел.

— Вики се затвори в банята — казва тя.

— Искаш ли да говоря с нея?

— Побързай!

Даниел отива след нея до вратата на банята, почуква и казва на Вики да отвори.

— Без заключени врати. Нали си спомняш?

Само след няколко секунди Вики излиза с влажни очи и се връща на дивана. Даниел и Елин се споглеждат и Даниел сяда до момичето.

— Беше тъжна и когато дойде в „Биргитагорден“ — казва той след малко.

— Знам… макар всъщност да трябваше да се радвам — отговаря тя, без да го поглежда.

— Да дойдеш на едно място… Това е и първата крачка към това да го напуснеш — казва той.

Вики преглъща тежко, очите ѝ пак се насълзяват и снижава глас, за да не я чуе Елин, когато казва:

— Аз съм убийца.

— Не искам да говориш така, освен ако не си абсолютно сигурна, че това е истина — казва той спокойно. — А по гласа ти познавам, че не си.

Флура налива гореща вода в кофата за миене и макар да ненавижда миризмата на латекс от домакинските ръкавици, ги надява. Почистващият препарат нарушава чистотата на водата и се разтваря в зеленикаво-сивкав облак. В малкия апартамент се разнася аромат на чистота. От отворените прозорци нахлува прохладен въздух, слънцето грее и птичките чуруликат.

След като инспекторът си тръгна, Флура остана като вкаменена пред антиквариата. Редно бе да се подготви за сеанса, но не се осмеляваше да слезе сама долу, а изчака първите участници. Дина и Аскер Сибелиус, които, както обикновено, подраниха с петнайсет минути. Флура се престори, че е закъсняла малко. Те я последваха долу и ѝ помогнаха да подреди столовете. В седем и пет бяха дошли деветнайсет гости.