Ларс Кеплер - Свидетел на огъня

Сусан Йост се отпуска тежко на стола, налива вода в чашата си, разлива я на масата, избърсва капчиците с ръка, след което отпива, а чашата трепери. Едва когато чува Йоханес да призовава Даниел Грим, проумява, че ще ѝ се наложи да понижи степента на заподозряност, ако Вики изобщо бъде задържана за убийствата.

Елин се опитва да срещне погледа на Вики, но момичето седи със сведена глава.

Йоханес с топъл глас представя Даниел Грим и многогодишния му опит като терапевт в „Биргитагорден“ и други институции. За първи път Вики вдига очи, опитва се да срещне погледа на Даниел, но той е вторачил взор пред себе си, стиснал устни.

— Даниел — обръща се към него Йоханес, — бих искал да ви попитам колко добре смятате, че познавате Вики Бенет.

— Познавам я — повтаря Даниел озадачено. — Не, това…

Той млъква и Вики започва да чопли една от коричките от рани по ръката си.

— Има ли психолог или терапевт, който да я познава по-добре от вас?

— Не — прошепва Даниел.

— Няма ли?

— Не, тоест… трудно е да се измери, но мисля, че съм разговарял с нея повече от всеки друг.

— Отдавна ли се състоя последният ви разговор?

— Не.

— Провеждал сте един час когнитивна терапия с нея всяка седмица до бягството ѝ, нали? — казва Йоханес.

— Да… и също така участвах в нейната терапия за адаптация към всекидневието.

— Това е началото към завръщането към нормален живот в обществото — обяснява Йоханес, обърнат към съдията.

— Да, това е голяма крачка — потвърждава Даниел.

Йоханес го гледа замислено, след което сериозно произнася:

— Сега ще ви задам един труден въпрос.

— Добре.

— Твърди се, че голяма част от техническите изследвания сочат, че Вики Бенет е била замесена в убийството на вашата съпруга.

Даниел кимва почти незабележимо и напрегнатата атмосфера обхваща присъстващите в заседателната зала.

Елин опитва да разчете погледа на Даниел, но той не вдига очи към нея. Очите на Вики са зачервени, сякаш се опитва да не се разплаче.

Йоханес стои неподвижно с невъзмутимо изражение, като не изпуска Даниел от поглед.

— Вие сте терапевтът на Вики Бенет — казва той. — Смятате ли, че тя е убила съпругата ви?

Даниел Грим вирва брадичка, устните му са пребледнели, ръката му трепери толкова силно, че очилата му се килват, когато се опитва да избърше сълзите си.

— Не съм обсъждал това с колеги. Нямах сили за това — казва той тихо. — Но по моя преценка то… просто не мога да повярвам, че Вики Бенет би могла да извърши това.

— Въз основа на какво правите тази преценка?

— Вики се повлия добре както от терапията, така и от медикаментите — продължава Даниел. — Но преди всичко човек опознава хора, които… Тя нямаше фантазии, изпълнени с насилие, и не е склонна към насилие, не и по този начин.

— Благодаря ви — спокойно казва Йоханес.

Всички заемат местата си в залата. Йоханес влиза последен. Държи телефона си в ръката. Съдията изчаква, докато се възцарява тишина, след което обобщава първата част:

— Прокурорката е понижила степента на заподозряност до почти най-ниската и за двете убийства, но все още настоява Вики да бъде задържана за отвличане, предвид основателни причини за възбуждане на дело.

— Да, не може да се пренебрегне фактът, че Вики Бенет е отвлякла Данте Абрахамсон и е държала малкото момче лишено от свобода повече от седмица — сдържано обяснява Сусан Йост.

— Само едно нещо — казва Йоханес Грюневалд.

— Да? — пита съдията.

Вратата се отваря и в залата влиза Юна Лина. Лицето му е сериозно и русата му къдрава коса е щръкнала нагоре. След него вървят една жена и момченце с очила, но спират на прага.

— Юна Лина — представя го Йоханес.

— Толкова ми е известно — казва съдията и заинтригуван се навежда напред.

— Това са хората, за които ти говорех — казва Юна на момчето, което се е скрило зад краката на жената.

— Не приличат на тролове — прошепва то с усмивка.

— Не ти ли се струва? Виж него — казва Юна и посочва съдията.

Момчето през смях поклаща глава.

— Поздравете Данте и майка му — обръща се към залата Юна.

Всички ги поздравяват и когато Данте зърва Вики, предпазливо ѝ помахва. Тя също му помахва в отговор и се усмихва сърдечно. Прокурорката затваря очи за миг, като полага усилие да диша бавно.

— Ти помаха на Вики, обаче тя не е ли лоша? — пита Юна.

— Лоша ли?

— Мислех си, че е много лоша — казва Юна.

— Тя ме носи на конче и ми даде всичките си дъвки „Хуба-Буба“.