Ларс Кеплер - Свидетел на огъня

— Сусан — прекъсва я любезно съдията. — Намираме се на заседание за разглеждан на иск за арест, не на съдебно дело.

— Знам — кимва тя, — но предвид младата възраст на задържаната, смятам, че е оправдано едно разширено изложение.

— Само в разумни граници — казва съдията.

— Благодаря — усмихва се прокурорката и продължава да описва раните по двете жертви, колко дълго са лежали мъртви според трупните петна и сериозните рани, които Елисабет Грим е получила при самозащита.

— Къде е Юна? — пита отново Вики.

Йоханес слага успокоително длан на рамото ѝ и прошепва, че ако не се появи до почивката, ще се опита да му се обади.

Когато се събират в залата след почивката, за да възобновят заседанието, Юна все още не се е появил. Йоханес поклаща глава към Вики, която му отправя въпросителен поглед. Тя е пребледняла, само седи тихо, вглъбена в себе си. С помощта на възстановката на събитията от полицията на „Вестернорланд“ прокурорката описва как Вики Бенет е преследвала Елисабет Грим до пивоварната и как я е лишила от живот, за да ѝ отнеме ключовете от изолатора.

Вики е навела глава, по коленете ѝ падат сълзи.

Прокурорката описва второто убийство, бягството през гората, кражбата на колата, импулсивното отвличане и след това залавянето в Стокхолм, проявата на насилие по време на разпита и завързването с ремъци.

За отвличане законът предвижда наказание между четири години и доживотен затвор, а за убийство — най-малко десет години.

Сусан Йост стои права, докато обрисува Вики Бенет като изключително склонна към насилие и опасна, но не и като чудовище. За да превари защитата, неколкократно изтъква положителните ѝ качества. Изложението на прокурорката е умело представено и тя завършва с цитат от протокола от разпита.

— По време на третия разпит заловената призна и двете убийства — казва прокурорката, като прави пауза и прелиства протокола от разпита. — Цитирам, „Аз убих Миранда“, и по-късно на въпроса ми дали… Елисабет Грим е искала да ѝ даде ключовете е отговорила „Аз ѝ размазах черепа“.

С уморено лице съдията се обръща към Вики Бенет и Йоханес Грюневалд и пита формално дали имат възражения към прокурорското изложение. Вики се е вторачила в него със страх в очите. Тя поклаща глава, но Йоханес си налага да не се усмихне, когато казва, че би искал да премине през всичко за последен път, за да е сигурен, че Районният съд не е пропуснал нещо.

— Предположих, че няма да ни се размине лесно с вас в залата — спокойно отговаря съдията.

Във възраженията си Йоханес избира да не засяга нито техническите доказателства, нито да поставя под съмнение вината на Вики. Той обаче повтаря положителните оценки, направени от Сусан Йост, и неколкократно изтъква крехката възраст на Вики.

— Макар Вики Бенет и предишната ѝ защитничка да са одобрили протокола, не е трябвало прокурорката да го прави — казва Йоханес.

— Прокурорката ли?

Съдията придобива силно озадачено изражение. Йоханес отива при него и му посочва отговора на Вики Бенет в транскрипцията на звукозаписа. Прокурорката е подчертала думите „Аз убих Миранда“ с жълт маркер.

— Прочетете отговора ѝ — помолва Йоханес.

— „Аз убих Миранда“ — прочита съдията.

— Не само подчертаното.

Съдията си слага очилата за четене и прочита на глас:

— „Аз убих Миранда, нали?“

— Разглеждате ли това като признание? — пита Йоханес.

— Не — отговаря съдията.

Сусан Йост се изправя.

— Но следващият отговор — опитва се да каже, — следващото признание е…

— Тишина — прекъсва я съдията.

— Нека прокурорката сама да го прочете на глас — предлага Йоханес.

Съдията кимва и блестящи вадички пот започват да се стичат по бузите на Сусан Йост, когато с разтреперан глас прочита:

— „Аз ѝ размазах черепа.“

— Това звучи като признание — казва съдията и се обръща към Йоханес.

— Погледнете малко по-напред в транскрипцията — настоява Йоханес и посочва мястото.

— „Разпитът е приключил“ — прочита съдията.

— Кой е казал, че разпитът е приключил? — пита Йоханес.

Съдията поглажда с ръка протокола, като наблюдава прокурорката.

— Аз — тихо отговаря тя.

— И какво означава това? — пита съдията.

— Че разпитът е приключил — отговаря Сусан. — Но искам само…

— Как не ви е срам! — срязва я съдията.

— Да използвате това в молба за задържане противоречи на шведското законодателство, член четирийсет от Конвенцията на ООН за правата на детето, и споразумението за Съвета на Европа — добавя Йоханес.