Том Клэнси - Код Заплаха

Но Уей знаеше, че недоволството на нацията е като буре с барут, което можеше да избухне всеки ден.

Три седмици след катастрофалната среща в Джуннанхай Уей разбра, че властта му се изплъзва. По време на дипломатическо посещение в Унгария един от членовете на Постоянния комитет, директорът на Отдела за пропаганда на комунистическата партия, поръча всички ръководени от държавата средства за информация, както и контролираните от ККП новинарски служби в чужбина, да пускат статии, които критикуват икономическото водачество на Уей. Той побесня от тази нечувана дързост. Спешно се върна в Пекин и настоя за среща с директора на пропагандния отдел, но му казаха, че мъжът е в Сингапур до края на седмицата. Уей свика спешна среща в Джуннанхай с всичките двадесет и пет членове на Политбюро, но дойдоха само шестнадесет.

След няколко дни в медиите се появиха обвинения в корупция и в превишаване на правата на Уей за лични облаги като кмет на Шанхай. Обвиненията се потвърждаваха с подписани изявления на някои от бившите му служители и колеги в бизнеса в Китай и зад граница.

Уей не беше корумпиран. Като кмет на Шанхай той се бореше срещу корупцията във всичките й форми — в местния бизнес, в полицията, в партийния апарат. Така си спечели врагове, които с голямо желание даваха неверни показания срещу него, особено в случаите, когато високопоставени организатори на преврата получаваха покани за достъп до политически постове срещу изявленията им.

Принцът водач получи заповед за арест от Министерството на обществената сигурност — китайския еквивалент на Министерството на правосъдието на САЩ.

Уей разбираше точно какво става. Извършваха опит за преврат.

Превратът настъпи сутринта на шестия ден от кризата, когато вицепрезидентът застана пред камерите в Джуннанхай и обяви пред зашеметените международни медии, че докато не се разреши неприятният случай с президента Уей, той поема ръководството на правителството. След това вицепрезидентът обяви, че президентът се укрива от правосъдието.

В този момент Уей се намираше само на четиристотин метра, в апартамента си в Джуннанхай. Около него имаше няколко поддръжници, но по всичко личеше, че течението се е обърнало срещу него. От кабинета на вицепрезидента го уведомиха, че му дават срок до десет часа на следващата сутрин да пусне в жилището си хората от Министерството на обществената сигурност, за да извършат ареста. И че ако се съпротивлява, ще прибегнат до сила.

Късно вечерта на шестия ден Уей най-после премина в нападение. Установи кои хора от партията заговорничат срещу него и свика тайна среща с останалите членове на Постоянния комитет на Политбюро. Уточни за петимата мъже, които не заговорничеха, че се смята за „пръв сред равни” и че ако остане президент и генерален секретар, ще управлява в колективно ръководство. Накратко, обеща всеки от петимата да има повече власт, отколкото, ако сложат на мястото му някой друг.

Постоянният комитет го посрещна хладно. Сякаш гледаха обречен човек и не проявиха особен интерес към идеята да се присъединят. Вторият най-силен човек в Китай, председателят на Централната военна комисия Су Къцян, не каза нищо през цялата среща.

През цялата нощ Уей не знаеше дали ще го свалят от власт на сутринта — арест, затвор, насилствено подписване на фалшиво признание, и екзекуция. В часовете преди зазоряване бъдещето му изглеждаше още по-мрачно. Трима от петимата членове на Постоянния комитет, които още не участваха в преврата, казаха, че няма да се обявяват за детронирането му, но че нямат политическите връзки, за да му помогнат.

В пет сутринта Уей се срещна със своите служители и обяви, че ще се оттегли от поста си за доброто на нацията. Министърът на обществената сигурност получи известие, че Уей ще се предаде и изпрати екип в Джуннанхай, който да го арестува и доведе в сградата на улица „Източна Чанган”, от другата страна на площада „Тянанмън”.

Уей обеща, че ще се предаде без съпротива.

Но беше решил, че няма да постъпи така.

Изобщо нямаше да се предава.

Петдесет и четири годишният „принц” не желаеше да играе ролята на декор в политическия театър на враговете си, решили да го използват като изкупителна жертва за падението на страната.

Можеха да го имат мъртъв и да правят каквото си поискат с наследството му, но той нямаше да стои и да гледа това.

Докато контингентът полицаи от Министерството на обществената сигурност наближаваше правителствените сгради, Уей поговори с шефа на личната си охрана и Фун се съгласи да му осигури пистолет и да го научи как да го ползва.