Джон Вердон - Запали реката

Макар да осъзнаваше, че са възможни различни приложения, наум идваше едно. Халката прекалено много приличаше на окови — досущ половинка от примитивен чифт белезници.

Пътуването на запад към Уайт Ривър се състоеше от постепенно спускане от ниските планини и наклонени морави през вълнисти възвишения и широки долини към район със западащи крайпътни търговски центрове. Последният символ на икономическата депресия в района беше изоставената каменоломна, станала знаменита от сензационните новинарски статии за експлозията, убила шестима преминаващи мотористи и довела до банкрута на компанията и притеснителното откритие, че някой е успял да се скатае с над сто пръчки динамит.

Джипиесът на Гърни го заведе в средата на безрадостния град, на булевард, който граничеше с частично изгорелия и разграбен квартал „Гринтън“. В края на булеварда се издигаше и полицейското управление. На един свят разстояние от живописно овехтелите хамбари и килнати силози на Уолнът Кросинг, оградата беше построена от сиво-бежови тухли в ръбатия стил на шейсетте години. Лишената от дървета и трева околност беше стерилна като алуминиевата дограма на прозорците и бетонирания паркинг, и двете в безличното сиво на уличния прахоляк.

Когато стигна входа на паркинга, Гърни забеляза мъж, седнал на нещо като малка количка за мебели, който се изтласкваше по тротоара с пъхнати в ръкавици ръце. Носеше мръсно яке от армейския резерв и бейзболна шапка. Детективът се вгледа внимателно — краката на мъжа липсваха под коленете, а ръкавиците всъщност бяха кухненски. От върха на стара метла, прикрепена за задния ръб на количката, вяло висеше американският флаг. При всяко тласване с ръце мъжът се провикваше с глас, стържещ като ръждива панта:

— Слънчице… слънчице… слънчице…

Когато Гърни вкара субаруто в паркинга, първата кола, която привлече вниманието му, беше лъскавият черен линкълн на Клайн. Беше паркиран на реда със запазени места, непосредствено до входа на сградата. Детективът спря до него, щом слезе го удари вълна смрад на дим, изгоряла пластмаса и мокра пепел.

Задният прозорец на джипа се спусна и Клайн се втренчи в него, първо с доволно изражение, после със загриженост.

— Всичко наред ли е?

— Смърди лошо.

— Палежи. Абсолютно безсмислена глупост. Влизай. Договорът ти е при мен.

Гърни се намести на задната седалка срещу Клайн — луксозен изолиран остров с лачена кожа и приглушено осветление.

— Добро возило.

— Данъкоплатците не са дали и цент.

— Конфискуван ли е?

— Експроприиране на собственост, замесена в контрабанда на наркотици… — Вероятно интерпретирал мълчанието на Гърни като критика към противоречивата практика да се конфискува собствеността на обвиняемите преди делото, Клайн допълни: — Мекосърдечните обичат да мрънкат за малобройните случаи на възникнали неудобства за някого, който се е спасил от сатъра. Но в деветдесет и девет на сто просто прехвърляме придобитите по престъпен начин блага от отрепките на страната на закона. Съвършено законно и лично удовлетворително.

Клайн отвори дипломатическото куфарче на седалката помежду им, извади две копия от договора и ги подаде на Гърни заедно с химикалка.

— Подписал съм ги. Подпиши се и ти и на двата, дай ми единия и задръж другия.

Гърни прочете договора и с изненада откри, че липсват изненади — нямаше големи промени на клаузите, които бе поискал по телефона. Странно, но тази праволинейност пробуди съмненията му. Беше сигурен, че всичко, предприето от Клайн, е част от някакъв план. Честността при него винаги се оказваше увертюра към нещо по-важно. Но не би могъл да възрази срещу договора по такива причини.

— Е, какъв е дневният ред на това събрание?

— Просто ще споделим известните факти. Ще установим приоритетите. Ще разпределим ресурсите. Ще формулираме напътствия за контакт с медиите. Всички да сме в синхрон.

— И кои по-точно са „всички“?

— Дел Бекерт; неговата дясна ръка — Джуд Търлок; главният следовател Марк Торес; кметът Дуейн Шакър, шерифът Гудсън Клуц… — прокурорът спря за момент изброяването. — Само да те предупредя за Клуц, да не се изненадаш. Той е сляп.

— Сляп ли?

— Като прилеп, поне така твърди. Мазен тарикат, който говори като селяндур. Управлява окръжния затвор. Все го преизбират, последните три пъти дори няма съперници.

— А някаква конкретна причина да стане част от тази така наречена „комисия“?