Джон Вердон - Запали реката

— Нямам представа.

— Очакват ли ме?

— Предупредил съм Бекерт. От него зависи да осведоми останалите.

— Някакви връзки с външни служби? ФБР? Щатската полиция? Службата на главния прокурор?

— Ще държим ФБР настрана, освен ако не бъдем принудени да ги вкараме в случая. Бекерт си има свои връзки в щатската полиция, които използва дискретно. Що се отнася до щатската прокуратура, там и бездруго имат една камара проблеми за оправяне покрай новите разкрития за смъртта на прокурора.

— Какви нови разкрития?

— Възникнаха смущаващи въпроси. Фактът, че е починал в хотелска стая във Вегас, поражда спекулации. Недостойни предположения… — Клайн се намръщи, погледна си ролекса, след това и договора в скута на Гърни. — Време е за събрание. Искаш ли да подпишеш, за да влезем вътре?

— Още един въпрос.

— Какъв?

— Както съм сигурен, че знаеш, срещнах се с Ким Стийл тази сутрин. Тя ми представи своята версия за смъртта на съпруга си заедно с доказателството, което е открила в телефона му… — детективът поспря, загледан в лицето на Клайн. — Недоумявах кой я е пратил при мен. След това осъзнах, че трябва да си бил ти.

Клайн присви очи.

— Защо пък аз?

— Понеже казаното от нея беше пряк отговор на въпрос, който ти поставих — какво пропускаш при твоето описание на ситуацията. Съобщението на телефона на Стийл и възможните му последици. Ким се е страхувала да го занесе в местната полиция, на която не вярва, така че го е показала на теб. То е проблем, с който трябва да се борави внимателно, и няма как да го споделиш с мен, докато съм извън играта. Но ако съпругата на жертвата ми го покаже сама, откатът от потенциалния взрив няма да те засегне. Освен това посещението на скърбящата вдовица би ме притиснало да приема предложението ти.

Клайн се взираше право напред и не каза нищо.

Гърни подписа и двете копия на договора, връчи едното ни прокурора и пъхна другото в джоба на якето си.

Очаквано, отвътре полицейското управление на Уайт Ривър бе вехто отражение на фасадата — с бръмчащи флуоресцентни лампи, мръсни плочи на окачения таван и фалшив боров аромат на дезинфектант, който се смесваше с киселата смрад, с която уж трябваше да се бори.

Клайн бързо прекара Гърни през проверката на входа и го поведе по дълъг коридор с безцветни тухлени стени. В края на коридора преминаха през отворена врата и влязоха в неосветена конферентна зала. Клайн опипа за ключа на лампите и го натисна. Флуоресцентните тръби грейнаха.

Стената срещу вратата бе отделена за широк прозорец със спуснати щори. В средата на залата беше поставена дълга заседателна маса. На стената отляво имаше бяла дъска, на която с черен маркер беше написано „Начало — 3:30“. Според кръглия часовник над дъската, сега беше 3:27. Гърни погледна надясно и се изненада да види, че столът в края на масата е зает от слаб мъж с черни очила. Напречно на масата пред него бе поставен бял бастун.

Клайн се стресна.

— Гудсън! Не те видях!

— Да, но сега вече ме виждаш, Шеридън. Разбира се, аз не мога да те видя. Да съм на тъмно е естественото ми състояние. Това е моят кръст, обречен да съм вечно на милостта на зрящите си спътници…

— Никой в тази част на света не е по-малко на тъмно от теб, Гудсън.

Слабият тип се разсмя. Духовитостите между двамата бяха с тона на привичен ритуал, отдавна загубил хумора, който може би е носел в началото.

По коридора се приближиха стъпки, съпроводени от тръбно издухване на нос. В залата влезе нисък и дебел мъж. Гърни го позна от пресконференцията — кметът Дуейн Шакър държеше кърпичка пред лицето си.

— Дявол да го вземе, Шакс! — възкликна слепецът. — Все едно се напъваш, докато те опрашват.

Кметът пъхна кърпичката в джоба на твърде тясното си спортно сако, седна на отсрещния край на заседателната маса и се прозина.

— И аз се радвам да те видя, шерифе! — Прозина се пак и погледна Клайн. — Здрасти и на теб, Шеридън. По-стръвен и зъл от всякога, а? Все се канех да те попитам за онази щуротия в пресата — още ли се занимаваш с маратонско бягане?

— Никога не съм се занимавал, Дуейн, тичам само по пет километра.

— Пет или петдесет, все тая… — кметът отново подсмръкна и погледна Гърни по-внимателно. — Ти си новият следовател на окръжния прокурор, нали?

— Да.

Слабият мъж в отсрещния край на масата вдигна бастуна си като поздрав.

— Знаех си, че има ново лице в стаята, чудех се само кога ще обяви присъствието си. Гърни, нали?