Джон Вердон - Запали реката

— Да.

— Човек на действието. Чувал съм за успехите ти. Надявам се, че скромните нива на хаос тук, в далечната провинция, не те притесняват… — Шерифът върна внимателно бастуна си на масата и се усмихна като влечуго. — Сериозно, господин Гърни, кажи ми — какво е впечатлението на човека от големия град за малкия ни проблем тук?

Гърни сви рамене:

— Моето впечатление е, че „малък“ вероятно не е подходящата дума.

— А каква дума тогава…

Прекъсна го енергичното нахлуване в залата на двама души. Гърни позна по-високия, облечен в скъп костюм по поръчка — Дел Бекерт. Носеше тънко куфарче. Другият, вероятно Джуд Търлок, беше облечен в обикновено спортно сако и панталон и съчетаваше масивно телосложение на ръгбист с безизразна физиономия на гангстер от снимка за полицейско досие.

Бекерт кимна на Клайн, после се обърна към Гърни:

— Аз съм Дел Бекерт. Добре дошъл! Запозна ли се с всички? — попита и без да дочака отговор, продължи. — Липсва само Марк Торес, който отговаря по случая с убийството. Забавиха го задачи и ще закъснее с няколко минути. Но нека започнем… — Комисарят заобиколи масата, избра си централно място, сложи куфарчето пред себе си и седна. — Може ли да пуснем малко светлина?

Джуд Търлок мина зад стола на Бекерт и вдигна щорите с опитно, равномерно завъртане. Гърни, който се оказа в стола срещу Бекерт, остана изненадан от строгата композиция на гледката, уловена в панорамния прозорец.

От задната фасада на полицейското управление тръгваше настлан с макадам път, обкръжен от телени огради с бодлива тел на върха. Водеше до друга унила тухлена сграда, няколко пъти по-голяма и с по-тесни прозорци. Черно-бяла табелка обявяваше: „Център за задържане „Холдън С. Епърт“ — официалното название на окръжния арест. На възвишение на няколкостотин метра по-нататък се извисяваше дебела бетонна стена с вишки, в която Гърни разпозна корекционното звено НП Уайт Ривър — щатският затвор, кръстен на града, който го приютяваше. С мрачната гледка, която служеше като фон за човека на централното място на масата, детективът си каза, че ако в някакъв изблик на художествено остроумие сградите на затвора могат да бъдат наречени ад на земята, Бекерт се е настанил като пазител на портите адови.

— За да не губим нишката, съм приготвил дневен ред на събранието… — Комисарят бръкна в куфарчето си и извади няколко листа. Търлок предаде по един на всички присъстващи. Бекерт допълни: — Редът е важен, особено когато се сблъскваме с безумно ниво на безредици.

Гърни прегледа краткия дневен ред. Беше спретнат, но разкриваше твърде малко.

— Ще започнем с видеоклиповете на РАМ ТВ от мястото на убийството в Уилард Парк — поде Бекерт. — Дигиталните файлове са…

Спря го забързаното тропане на стъпки по коридора. Миг по-късно в стаята влезе слабичък млад латиноамериканец, кимна извинително на всички и седна между детектива и шерифа. Търлок му плъзна през масата дневния ред, който младежът прочете със замислена гримаса. Гърни му подаде ръка.

— Аз съм Дейв Гърни, работя за окръжния прокурор.

— Знам — младежът се усмихна и така заприлича повече на развълнувано колежанче, отколкото на главен следовател на важно убийство. — Марк Торес. Полицейски участък на Уайт Ривър.

С леко раздразнение Бекерт продължи:

— Оригиналните дигитални файлове в момента се увеличават в криминалната компютърна лаборатория. Тези ще ни свършат работа засега.

Той кимна на Търлок, който чукна няколко икони на малък таблет. Големият видеомонитор високо на стената зад шерифа оживя.

Първата част от видеозаписа се оказа по-дълга версия на клипа, който Гърни бе изгледал в къщата на Марв и Триш Гелтър. Този вариант включваше няколко минути допълнителен запис преди същинския изстрел, по време на които полицай Стийл крачеше напред-назад по тротоара в края на парка, съсредоточил вниманието си върху тълпата. Зад демонстрантите стърчеше грамадната статуя на полковник Езра Уилард на буйния му кон, който сякаш се приготвяше да нахлуе сред хората.

Вероятно защото тук имаше по-малко разсейващи елементи от дома на Гелтър или защото клипът не бе съкратен за новините, Гърни забеляза нещо, което първоначално беше пропуснал — по тила на Стийл пълзеше малка червена точица. Тя следваше полицая поне две минути преди фаталния изстрел, като спираше, когато спре той, и се раздвижваше, когато той се движеше, спреше ли — застиваше в основата на черепа му под ръба на защитния шлем. Стомахът на детектива се обърна при мисълта, че очевидно това е лазерният мерник на пушка.