Джон Вердон - Запали реката

Гърни опита отново:

— Колкото по-дълго я държиш, толкова повече влошаваш положението!

Пейн избухна в смях:

— Всичко е за добро. Всичко е за добро! — Само че не говореше на детектива. Обръщаше се към камерата. Което ще рече, че говореше на Бекерт чрез телевизора в къщата.

Грозната истина, която Гърни беше сглобил чрез поредица от наблюдения, включително и чисто новата сателитна чиния в ъгъла на къщата, беше, че докато Пейн е държал баща си в плен на Рапчър Хил, го е заставял да гледа РАМ и да стане свидетел на спектакъла на собственото си съсипване.

— Всичко е за добро! — повтори Пейн, изкривил уста в зловеща усмивка, прицелена в камерата, с поглед мъртъв и студен като на акула. — За добро е! Нали това каза, след като уби майка ми? Нарече я „безполезна наркоманка“. Каза, че смъртта й от дрогата била за добро. След това я замени с тази жлъчна смрадлива кучка. Посмя да я замениш с това — тази гнила, изтумбена курва! Всичко е за добро! — Той тръсна свирепо главата на Хейли, преди да продължи с речта пред камерата. — Кроеше фалшиви обвинения на слаби, уплашени хора, за да ги махнеш от улиците. Твоите улици. Пращаше безпомощните нещастници да умират в затвора. Все за добро! Натика приятелката, която обичах, в адска дупка, където я насилиха и я убиха. Все за добро. Караше копоите си да разстрелват дребни дилъри на дрога насред улицата за „съпротива при арест“. Все за добро… — Той се взря през камерата с нечовешките си очи. — Ето защо мисля да сторя същото. Крушата не пада по-далеч от дървото. Ще вкарам куршум в главата на тази курва. Все за добро. Честит Ден на майката, кучко!

Гърни изскочи иззад колата, стреля във въздуха и изкрещя:

— Насам, отрепко!

В мига, в който глокът се отклони от слепоочието на Хейли към детектива, твърдо металическо дрънчене отекна почти едновременно с шумния откат от изстрел в гората и пистолетът излетя от ръката на Пейн. След първоначалната си изненада той бутна Хейли към Гърни и с бързината на спринтьор се стрелна сред тъмните борове. Няма и минута по-късно гората се изпълни със странен вой, който нарастваше равномерно по сила и свирепост, внезапно премина в дълбоко, зверско ръмжане, докато високочестотната свирка не породи абсолютна тишина.

В този момент спецчастите изведоха от къщата изпития Дел Бекерт с хлътнали очи. Към стомаха му с тиксо бяха овързани три пръчки динамит с детонатор. Командирът на отряда се обади на щатската полиция, за да се увери, че сред идващите подкрепления има специалист по експлозиви. Междувременно, Бекерт и съпругата му се гледаха от разстояние, на лицата и на двамата се четеше шок и отчаяние.

Хардуик излезе на поляната между дърветата, гушнал своя АК-47. Когато се приближи достатъчно, Гърни попита спокойно:

— Е, каква беше цялата тази дяволия с показното като по уестърните?

Хардуик изглеждаше засегнат:

— Моля?

— Да избиеш така оръжието от ръцете на Пейн. Никой не прави подобни каскади!

— Знам.

— Е, защо тогава опита?

— Не съм. Целех се в главата и не улучих.

Скоро до поляната достигна звукът от приближаващи сирени. Изглежда, идваха отвсякъде. Хардуик направи гримаса:

— Класическата лудница е напът да започне.

Слънцето отдавна бе затъмнено от ниския облачен фронт. Над поляната лъхна студен вятър и се изсипа порой, който превърна наръсените по земята смачкани цветове от петунии в милиони алени късчета, сякаш вместо дъжд от небето се лееше кръв.

Предсказаната от Хардуик лудница наистина се състоя. В разказа, който в крайна сметка превзе медиите, случаят в Уайт Ривър и цялото му хаотично развитие нямаше ясни герои. „Колосално фиаско на силите на реда“ беше сред типичните заглавия. Един от по-пиперливите новинарски блогове го нарече „Фатално осиране“. Фокусиран върху кървавите финални събития, новинарският екип на РАМ говореше за „клането на Рапчър Хил“.

Окръжният прокурор Клайн не излезе с чест от положението. Беше показан като човек, чиито постоянни грешки са довели до катастрофата. Като цяло негативните емисии в медиите, слуховете, че е получил нервен срив на местопрестъплението, и нарастващото недоволство на обществеността доведе до оттеглянето на политическите му приятели и скоро след това до оставката му.

Криворазбраният съюз на Кори Пейн с братята Горт завърши зле. Разпилените му останки, разкъсани от питбулите на близнаците, бяха открити в боровата гора в подножието на Рапчър Хил. С манипулирането на братята да убият Търлок и да му осигурят динамит за плана да взриви на малки парченца баща си и всичките му поддръжници — Кори очевидно бе надценил вярата на двамата Горт в него. Психолозите по дневните токшоута седмици наред обсъждаха изпълнения с мъки живот на Пейн и зловещите му мотиви. За живота му бе написана книга със заглавие „Сляпа мъст“. Правата за филмирането й бяха откупени.