Джон Вердон - Запали реката

След като състави списъка, детективът откри, че не е повдигнал дори крайчето на завесата. Никой не изпъкваше по очевидно убедителен начин. Вероятно най-основният подход, при който се тръгваше от мотива, средствата и възможността — щеше да стесни списъка, особено частта със средствата и възможността, тъй като те бяха по-лесни за определяне.

Гърни тъкмо беше започнал да мисли за списъка от този ъгъл, когато го прекъснаха четиримата от специалните сили, завръщаха се от чешмата при бараката с мокри лица и просмукани с вода предници на якетата. Докладваха за готовността си, макар и със зачервени и присвити очи.

Гърни се надяваше зрението им да е достатъчно прочистено.

— Приоритетите в момента са: първо, да се убедите, че никой няма да влезе или да излезе от мястото без мое разрешение; второ, да установите охранявана зона в непосредствената околност на взрива и ранените; и трето, да претърсите и да обезопасите къщата. Това е най-деликатната задача. Не знаем дали Бекерт е вътре, или не е, нито какви са намеренията му.

Най-близкият до Гърни полицай отвърна:

— Тъкмо в тази област ни бива.

— Хубаво. Само ме осведомявайте какво се каните да правите, преди да го предприемете.

Четиримата се упътиха към буса, като се съвещаваха тихичко.

Намръщен срещу телефона си, към Гърни се приближи Торес.

— Телефонната компания е засякла телефона на Бекерт. Но не знам дали можем да вярваме на резултата. Показва, че телефонът е извън къщата.

Гърни бе по-скоро развълнуван, отколкото изненадан.

— Знаеш ли какъв телефон използва? — попита той.

— Блекбери. Като всички други в управлението.

— Къде засичат координатите му?

— Общо взето, където сме ние.

— Бъди по-конкретен!

— Не мога. Казаха, че заради разстоянието между мобилните антени местоположението може да се определи в радиус седем метра около централната точка. Така че разполагаме с кръг с диаметър четиринайсет метра, който включва цялата редица коли и района около нас.

— Добре. Значи вече знаем, че блекберито на Бекерт е у някого другиго. Така че сме наясно и че съобщението, което Клайн е получил от този номер, е дошло от другиго, а не от комисаря, включително така нареченото признание, предложението да се предаде и списъкът с хора, които трябва да присъстват, трима от които вече са мъртви.

Торес се втренчи в него:

— Изглеждаш все едно си на ръба да проумееш теорията за относителността на Айнщайн!

— Даже нещо по-хубаво. Май най-сетне проумях целия безумен случай. Ела с мен.

Гърни почти изтича до буса на специалните сили. И четиримата членове на отряда бяха вътре. Трима проверяваха пълнителите на оръжията си. Четвъртият вадеше от калъфа му таран.

— Няма да ви трябва артилерията — увери ги Гърни. — Ще откриете Бекерт в къщата, в стаята, в която е телевизорът. Гледа РАМ. Няма да ви трябва и таранът — той бръкна в джоба си и връчи на ченгето ключа, който му бяха дали от агенцията за недвижими имоти сутринта. — Не влизайте в къщата, докато не ви кажа. Първо трябва да намеря нещо!

Ченгетата от отряда изглеждаха не по-малко озадачени от Торес.

— Просто чакайте да дам знак — обясни детективът, — и всичко ще е наред… — обърна се към Торес. — Трябва да намерим липсващ телефон.

— Блекберито?

— Не, айфонът на Пейн.

Гърни го поведе покрай редицата коли към бежовата хонда. Пейн все още лазеше на четири крака и надзърташе и опипваше под шасито.

— Не си ли го намерил още? — попита Гърни.

Пейн погледна към него, присвил очи.

— Не. С целия прахоляк в очите ми…

Детективът го прекъсна:

— Има ли нещо конкретно, заради което ти трябва?

— Искам да се опитам да звънна на татко.

— Не мислех, че си говорите.

— Не, не си говорим. Поне досега не сме си звънели. Но си помислих, че… може би… ако е отговорен за взрива… някак ще разбера какво става.

Гърни обиколи колата. Втори път. И трети, във все по-широк кръг. На четвъртия най-сетне забеляза лъскавия правоъгълник на около три метра зад задната броня, близо до края на поляната. Вдигна го и видя, че наистина е айфон. Насочи се към Торес и каза спокойно:

— Нареди на момчетата в буса да действат незабавно!

Младият полицай, кимна и се отдалечи.

Гърни вдигна телефона така, че Пейн да го види.

— Това ли търсеше?

— Да, моят е! — Кори се изправи на крака и посегна към него. — Сигурно съм се объркал къде съм стоял, когато гръмна взривът…

Гърни огледа с интерес телефона.

— Имаш ли нещо против да го разгледам?